Дан Браун - Цифрова крепост

Джаба пое дълбоко дъх. Знаеше, че Фонтейн е прав — по-добра алтернатива не съществуваше. Времето стремително изтичаше.

— Добре… — Джаба придърпа клавиатурата. — Господин Бекър? Дайте ми текста, моля! Внимателно и без да бързате…

Дейвид Бекър прочете цитата и Джаба го въведе. Когато свършиха, двамата провериха правилността на текста без интервалите. Сега в централния прозорец на видеостената се виждаше:

QUISCUSTODIETIPSOSCUSTODES

— Не ми харесва — прошепна Сюзан. — Не е елегантно.

Джаба се поколеба с пръст над клавиша ENTER.

— Вкарай го — нареди Фонтейн.

Джаба удари клавиша с пръст. В следващата секунда цялата зала разбра, че това е грешка.

— Ускорява се! — извика Соши от дъното на залата. — Това не е кодът!

Всички се вкамениха. На екрана пред тях имаше съобщение за грешка:

ГРЕШКА ПРИ ВЪВЕЖДАНЕТО. ДОПУСКАТ СЕ САМО ЦИФРИ.

— Мамка му! — изкрещя Джаба. — Само цифри! Трябвало е да въведем някакво число! Сега вече се преебахме! Този пръстен е боклук!

На централния екран, точно под съобщението за грешка, ви-ар програмата рисуваше ужасяваща картина. В мига, в който се предаде и третият файъруол, няколко черни линии, представляващи хакери-мародери, се хвърлиха неумолимо към ядрото на системата. С всеки момент към тях се присъединяваше нова линия. И следваща…

— Гъмжи от хакери! — извика Соши.

— Потвърждавам опити за презокеанска връзка! — предупреди друг техник. — Явно се разчува.

Сюзан отмести поглед от картината на рухващите файъруоли и насочи вниманието си към страничния екран. Филмът с убийството на Танкадо бе започнал отначало. Познатата й вече последователност от образи бе зациклена до безкрай: Танкадо се хваща за гърдите, пада и с изражение на безкрайна паника насила навира пръстена си на групичка случайни и нищо неподозиращи туристи. „Няма логика помисли си тя. — Ако не е знаел, че ние сме поръчали убийството му“. Но нищо логично не й идваше наум. Вече бе прекалено късно. „Нещо изпускаме“.

Не екрана броят на „блъскащите по вратата“ хакери се удвояваше на всеки няколко минути. Отсега нататък числото щеше да нараства експоненциално. Хакерите са едно голямо семейство и мечтаят да споделят новината за поредната паднала жертва.

Лиланд Фонтейн, изглежда, бе видял достатъчно.

— Изключете — нареди той. — Изключете това проклето нещо.

Джаба гледаше право напред, като капитан на потъващ кораб.

— Твърде е късно, сър. Нищо не може да ни спаси.

Сюзан надникна над рамото на Джаба.

— Атакувани сме от ранна версия на червея на Танкадо?

— Изгладена или не — с горчивина отбеляза Джаба, — тя ни насини гъза!

— Не… това не се връзва! — възрази Сюзан. — Танкадо беше известен перфекционист. Абсурд е да остави бъгове в програмата си.

— И то колко! — извика Соши, грабна разпечатката от ръцете на Джаба и я тикна под носа на Сюзан. — Ето!

Сюзан кимна. Наистина на всеки двайсетина реда програмен код имаше по четири „нахвърляни“ безразборно символа. Сюзан внимателно ги разгледа.

Сто и осемдесет килограмовият сис-сек стоеше неподвижен, сплел пръсти зад тила си, застинал в нямо изумление, че това се случва на него. Беше разпоредил изключване, но щяха да закъснеят с двайсетина минути. През това време акули с високоскоростни модеми щяха да са източили колосално количество секретна информация.

От кошмара му го извади притичалата на подиума с нова разпечатка Соши.

— Намерих нещо, сър! — възбудено каза тя. — Изолирани фрагменти в изходния код. Буквени последователности. Много…

Но това не впечатли Джаба.

— Търсим число, дяволите да го вземат! Не букви. Кил-кодът е число!

— Но това са фрагменти! Танкадо е прекалено добър, за да остави след себе си текстови фрагменти… особено в такова количество!

Терминът „изолиран фрагмент“ се отнасяше до малък брой редове програмен код, който не изпълнява определена функционална роля. Операндите не зареждат информация в някакви променливи, не се отнасят до нищо, не са свързани с нищо и обикновено биват разчиствани по време на дебъгването и последните компилации.

Джаба взе разпечатката и я разгледа.

PFEE SESN RETM

— Четирибитови буквени групи — озадачено каза тя. — Определено не става дума за никакво програмиране.

— Забрави това — изръмжа ядосано Джаба. — Улавяш се за сламка.

— Може и да не е точно така — замислено каза тя. — Много шифри използват четирибитово групиране. Това може да е код.