Дан Браун - Цифрова крепост

— Улохот го уби с НТК — неинвазивен травмиращ куршум. Това представлява гумен цилиндър, който удря гръдния кош и се пръска. Безшумно. Много чисто. Танкадо е почувствал остра болка, преди да получи сърдечна криза.

— Травмиращ куршум — замислено каза Бекър. — Това обяснява синината.

— Съмнително е Танкадо да е свързал усещането с наемен убиец — поясни Смит.

— Въпреки това той е дал пръстена си на непознат — напомни Фонтейн.

— Така е, сър. Но той не потърси с поглед нападателя си. Жертвата винаги търси своя нападател след изстрел. Това е инстинкт.

Последното озадачи Фонтейн.

— Твърдите, че Танкадо не се е огледал за Улохот?

— Не, сър. Разполагаме с филм, ако желаете…

— Филтърът на Х-11 сдаде! — изкрещя един техник. — Червеят вече почти постигна целта си.

— Забравете филма — заяви Бринкерхоф. — Въведете проклетият кил-код и да приключваме с това!

Джаба въздъхна, възвърнал за миг хладнокръвието си.

— Директоре, ако въведем грешния код…

— Да — прекъсна го Сюзан, — ако Танкадо не е подозирал, че го убиваме ние, тогава трябва да разполагаме с отговорите на някои въпроси.

— Как сме с времето, Джаба? — попита Фонтейн.

— Около двайсетина минути. Но е хубаво да използваме това време разумно.

Фонтейн се замисли за момент. После въздъхна тежко.

— Добре… пуснете филма.

— Започваме излъчването след десет секунди — каза агент Смит. — Ще предаваме през кадър и ще изпуснем звука, за да сме максимално близко до реално време.

Всички на подиума се бяха смълчали — гледаха и чакаха. Джаба чукна няколко клавиша и пренареди видеостената. Съобщението на Танкадо отиде най-вляво:

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА…

В дясната част на стената се виждаше статичен изглед на вътрешността на микробуса и Бекър и двамата агенти, събрани около камерата. В центъра се появи размит образ. Кадърът се разпадна в бял шум, после отново се материализира в черно-бял изглед на парка.

— Начало — поясни агент Смит.

Филмът беше като от старите ленти — образът бе наклонен и подскачащ, което донякъде бе резултат от пропускането на кадри, процес, който намаляваше наполовина обема на информацията и така ускоряваше предаването й.

В началото се показваше общ план на обширни затревени площи, затворени в единия край от полукръгла фасада — севилското Аюнтамиенто. На фона се виждаха дървета. Паркът беше празен.

— Х-11 сдаде! — извика техник. — Много гладен червей бе!

Смит започна да разказва. Коментарът му се отличаваше с безпристрастността на опитен агент.

— Това е кадър от микробуса — каза той, — намиращ се на около петдесет метра от зоната на убийството. Танкадо се приближава отдясно. Улохот се крие в дърветата отляво.

— Тук сме малко притеснени с времето — намеси се Фонтейн. — Предлагам да преминем към същността не нещата.

Агент Колиандър докосна няколко бутона и скоростта на кадрите се увеличи.

Всички на подиума с нетърпение изгледаха появяването на бившия си колега Енсей Танкадо в кадър. Ускорената кадрова скорост правеше цялата сцена малко комична. Леко подскачайки, Танкадо влезе в парка и явно огледа сцената пред себе си. Заслони очи и хвърли поглед към кулите по огромната фасада.

— Ето сега… — предупреди Смит. — Улохот е професионалист. Ще видите първия му изстрел.

Смит беше прав. Зад дърветата вляво на екрана нещо проблесна. В следващия миг Танкадо се хвана за гърдите. Залитна за момент. Камерата приближи в едър план, образът играеше и не бе на фокус.

Докато събитията се развиваха на висока скорост, агент Смит продължи разказа си:

— Както можете да забележите, Танкадо веднага получава сърдечна криза.

Сюзан гледаше кадрите и усещаше как й призлява. Танкадо се улови за гърдите с кривите си ръце и на лицето му се изписа неразбиране и ужас.

— Забележете — допълни Смит, — че погледът му е насочен надолу, към него самия. Той нито за секунда не поглежда около себе си.

— И това е важно? — попита Джаба.

— Абсолютно — отбеляза Смит. — Ако Танкадо беше заподозрял нещо нечисто, инстинктивно щеше да огледа околността. Както виждате, не прави нищо такова.

На екрана Танкадо се свлече на колене, все така вкопчил пръсти в гърдите си. Не вдига поглед изобщо. Енсей Танкадо бе сам и умираше в самота и забвение.

— Странно — чу се озадаченият глас на Смит. — Травмиращите куршуми обикновено не убиват толкова бързо. Понякога, когато обектът е едър човек, те изобщо не могат да убият.