Дан Браун - Цифрова крепост

— Почакай! — извика Сюзан, надничайки над рамото на Соши. — Тук има още числа… Атомно тегло… брой на неутроните… технология за извличане… — Тя продължи да плъзга поглед по таблицата. — Уранът се разпада на барий и криптон, плутоният… прави нещо друго. Уранът има 92 протона и 146 неутрона, но…

— Трябва ни най-очевидната разлика — неуверено се обади Мидж. — Казано е „простата разлика между елементите“.

— Господи! — избухна Джаба. — Как ще преценим кое за Танкадо е „проста разлика“?

— „Проста“ — намеси се Дейвид — също е дума с множество значения.

Думата се заби право между веждите на Сюзан:

— Проста! — изкрещя тя. — Проста! — И се извърна към Джаба. — Кил-кодът е просто число. Помисли! Това е възможно най-логичното!

Джаба моментално осъзна правотата на Сюзан. Енсей Танкадо бе изградил кариера, основаваща се на простите числа. Простите числа са основни градивни блокове на практически всички алгоритми за зашифроване — уникални числа, които не се делят на нищо друго освен на единица и на себе си. Особено подходящи за шифроване ги прави обстоятелството, че компютрите не могат да се справят с тях, като използват типичните методи за намиране на делители от рода на числовото дърво.

Соши побърза да се намеси:

— Да! Това е идеалното решение! Простите числа са съществен елемент на японската култура. В хайку се използват прости числа: три реда с брой на сричките в тях съответно пет, седем и пет — все прости числа. Пагодите в Киото до една имат…

— Стига! — изрева Джаба. — Дори кил-кодът да е просто число, какво? Възможностите са безкрайни!

Сюзан знаеше, че Джаба е прав. Редът на естествените числа е безкраен, така че човек винаги може да намери следващо просто число. Само межди нула и един милион съществуват над 70 000 такива. Всичко зависеше от това колко голямо просто число е решил да използва Танкадо. Естествено, колкото по-голямо, толкова по-трудно за отгатване.

— Сигурно е огромно! — изпъшка Джаба. — Каквото и число да е избрал, не се съмнявам, че е чудовищно голямо.

От дъното на залата се разнесе вик:

— Две минути!

Джаба погледна примирено екрана. И последният щит започваше да се огъва. Техниците се защураха панически. Но нещо в Сюзан й казваше, че са много близко.

— Можем да го направим! — заяви тя. — Обзалагам се, че от всички разлики между урана и плутония само една може да се изрази с просто число! Това е последната ни сламка. Числото, което търсим, е просто!

Джаба изгледа с отвращение таблицата със сравнителните характеристики на урана и плутония и вдигна безпомощно рамене.

— Та тук има стотици величини. Няма начин да ги извадим една от друга и да проверим дали резултатът е просто число.

— Голяма част от елементите в таблицата са нечислови поправи го Сюзан. — Тях ще игнорираме. Уранът съществува в природата, докато плутоният е създаден от човека. Уранът използва капсул-детонатор, а плутоният — имплозия. Това не са числа, значи не ни интересуват!

— Действайте! — късо нареди Фонтейн. На екрана на ви-ар програмата последната стена бе тънка като яйчена черупка.

Джаба обърса чело и изсумтя:

— Добре, като няма какво друго… започвайте да изваждате. Аз се залавям с горната четвърт. Сюзан — за теб е средата. Останалите си разпределете другото. Напомням — търсим разлика, която се изразява с просто число.

Само след няколко секунди стана ясно, че никога няма да се справят. Числата бяха големи, а имаше случаи, когато размерностите на величините не съвпадаха.

— Ябълки и портокали… — гневно мърмореше Джаба. — Имаме гама-лъчи срещу електромагнитен импулс… делящ се срещу неделящ се… пречистен срещу такъв с процентно съдържание. Пълна бъркотия!

— Трябва да е тук! — твърдо заяви Сюзан. — Трябва да помислим. Има някаква разлика между урана и плутония, която ни се изплъзва! Със сигурност е нещо просто!

— Ъъ… може ли? — обади се Соши. Беше отворила втори прозорец с таблицата и методично я преглеждаше.

— Какво има? — попита Фонтейн. — Намери ли нещо?

— Ммм… донякъде — неуверено отговори тя. — Нали ви казах, че бомбата над Нагасаки е била плутониева?

— Да — отговориха всички.

— Ами… — Соши пое дълбоко дъх. — Излиза, че съм направила грешка.

— Какво? — задави се Джаба. — Търсим не каквото ни трябва?

Без да отговаря, Соши посочи екрана. Всички се събраха край нея и впериха поглед в него:

… разпространената заблуда, че бомбата над Нагасаки е била от плутоний. В действителност при това атомно устройство е бил използван уран, също както и при другото над Хирошима.