Дан Браун - Цифрова крепост

— Ще ти е приятно да научиш — каза той в опит да смени темата, — че по време на обратния полет се обадих на ректора на университета.

Сюзан вдигна поглед към него с надежда.

— Кажи ми, че си подал оставка като ръководител катедра.

Дейвид кимна.

— От следващия семестър влизам отново в аудиторията.

Тя облекчено въздъхна.

— Там, където ти винаги ти е било мястото.

Дейвид се поусмихна.

— Да, струва ми се, че Испания ми припомни кое е важното в живота на човек.

— Това да разбиваш сърцата на студентките? — Сюзан го целуна по бузата. — Е, поне ще ти остане време да редактираш ръкописа ми.

— Ръкопис?

— Да, реших да публикувам.

— Да публикуваш? — повтори той. — Какво да публикуваш?

— Някои свои идеи върху варианти на филтрови протоколи и квадратични остатъци.

Той престорено изпъшка:

— Звучи ми като истински бестселър!

— Ще се изненадаш — засмя се тя.

Дейвид бръкна в джоба на хавлията си и каза:

— Затвори очи… имам нещо за теб.

Сюзан послушно затвори очи.

— Нека се досетя… кичозен златен пръстен с гравиран на него надпис на латински?

— Не — засмя се Дейвид. — Помолих Фонтейн да го върне на близките на Енсей Танкадо. — Той взе ръката на Сюзан и нахлузи нещо на пръста й.

— Лъжец! — престорено се възмути тя и отвори очи. — Знаех си, че…

Но веднага спря. Пръстенът на пръста й не беше този на Танкадо. Беше от платина, украсен с малък солитер от инкрустирани диаманти.

Сюзан ахна.

Дейвид я погледна в очите.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Сюзан не можеше да диша. Сърцето й биеше до пръсване. От очите й бликнаха сълзи.

— О, Дейвид… просто не знам какво да отговоря.

— Кажи „да“.

Но Сюзан се обърна и не каза нищо. Дейвид почака малко и повтори:

— Сюзан Флечър, обичам те. Омъжи се за мен.

Сюзан вдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Съжалявам, Дейвид… аз… аз не мога!

Дейвид я изгледа изумен. Потърси в очите й палавия блясък, който бе свикнал да намира там. Но нямаше и следа от него.

— С-с-сюзан… — заекна той. — Не… разбирам.

— Не мога — повтори тя. — Не мога да се омъжа за теб. — И отново се обърна настрани. Раменете й се разтрепериха и тя скри лицето си с ръце.

Дейвид не знаеше какво да мисли.

— Но, Сюзан… аз мислех, че… — Хвана я за раменете и я извърна към себе си. И едва тогава разбра. Сюзан Флечър изобщо не плачеше — тя истерично се смееше.

— Няма да се омъжа за теб! — прихна тя и го нападна с възглавницата. — Докато не ми обясниш „без восък“! Не разбираш ли, че ще ме побъркаш!?

Казват, че смъртта изяснява всичко. Токуген Нуматака вече знаеше, че това е самата истина. Изправен над запечатания ковчег в митницата на Осака, той усещаше странна горчива яснота, която му бе непозната. В неговата религия се говореше за кръгове, за взаимовръзката в живота, но Нуматака не бе имал време за религия.

Митническите служители му бяха дали плика с акта за раждане.

— Вие сте единственият жив роднина — обясниха му те. — Едва успяхме да ви намерим.

Мислите на Нуматака се върнаха трийсет и две години назад към онази дъждовна нощ и болничното отделение, в което бе изоставил умиращата си съпруга и недъгавото си дете. Беше го направил в името на менбоку — честта — сега само една изпразнена от съдържание сянка.

В плика с документите имаше и пръстен. Беше гравиран с думи, които Нуматака не разбираше. Не че това имаше някакво значение — думите бяха загубили смисъл за него. Той бе захвърлил единствения си син. И ето, че възможно най-жестокият обрат на съдбата отново ги бе събрал.

27-11-20-29-18-112-122-39-69-21-60-94-914-1940

Решението на криптограмата ще бъде публикувано на адрес www.bard.bg

© 1998 Дан Браун

© 2004 Иван Златарски, превод от английски

Dan Brown

Digital Fortress, 1998

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Редакция: Mandor, 2008

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8807]

Последна редакция: 2008-12-01 20:09:08

Най-голямата и пълна библиотека на света, намираща се във Вашингтон; основната й функция е да обслужва Конгреса на Съединените щати, но колекциите, услугите, които предоставя, и читалните й са достъпни за всеки гражданин; първоначално била в Капитолия, но днес се разполага в три отделни сгради в района на Капитолийския хълм; годишно се посещава от над един милион души; колекциите й се състоят от над 120 милиона единици, в това число 18 милиона книги, 12 милиона фотографии, 4,5 милиона карти и 2,5 милиона звукови записи на над 450 езика. — Б.пр.