Дан Браун - Цифрова крепост

— Но… — запъна се Сюзан. — Ако „елементите“ са уран и в двата случая, как тогава ще намерим разликата между тях?

— А може Танкадо да е сбъркал — предположи Фонтейн. Може да не е знаел, че бомбите са еднакви.

— Не — въздъхна Сюзан. — Танкадо беше недъгав именно заради тези бомби. И съм убедена, че е знаел всичко възможно най-точно!

— Една минута! — Джаба хвърли поглед към ви-ар екрана. — РЕМ оторизацията си отива. Това беше последната ни защита. А пред вратата се е събрала цяла тълпа.

— Съсредоточете се! — извика Фонтейн.

Соши седна пред терминала и започна да чете на глас:

— „… Бомбата над Нагасаки не е използвала плутоний, а лабораторно получен обогатен на неутрони изотоп на урана с атомно число 238“.

— Мамка им! — не издържа Бринкерхоф. — И двете бомби са използвали уран. „Елементите отговорни за Хирошима и Нагасаки“ са уран. И разлика между тях няма!

— Това е краят! — прошепна Мидж.

— Почакайте… — обади се Сюзан. — Я прочети пак последната част!

Соши повтори текста:

— „… лабораторно получен обогатен на неутрони изотоп на урана с атомно число 238“.

— Двеста трийсет и осем!? — възкликна Сюзан. — Не видяхме ли току-що някъде да пише, че за бомбата над Хирошима е използван друг изотоп на урана?

Соши трескаво върна текста на въпросното описание и намери точното място:

— Да! Тук се казва, че при бомбата над Хирошима е използван друг изотоп на урана!

Мидж смаяно ахна:

— И при двете уран… но различен?

— Уран и при двете? — Джаба застана пред монитора. — Значи ябълки и ябълки? Идеално!

— По какво се различават изотопите? — осведоми се Фонтейн. — Трябва да е нещо елементарно.

Соши отново запрелиства документа.

— Почакайте… търся… окей…

— Четиридесет и пет секунди!!! — разнесе се глас на ръба на отчаянието.

Сюзан вдигна поглед. Последният щит беше невидимо тънък.

— Ето го! — извика Соши.

— Чети! — От Джаба струеше пот. — Каква е разликата? Трябва да има някаква разлика между тях!

Всички зачетоха текста:

… двете бомби използвали различно гориво… идентични химически характеристики. Никаква химическа реакция не може да раздели изотопите един от друг. С изключение на атомното им тегло, те са неразличими.

— Атомното тегло! — възбудено каза Джаба. — Това е! Единствената разлика е в атомното им тегло! Ето го ключа! Дайте ми теглата! Ще ги извадим!

— Момент! — каза Соши и трескаво запрелиства документа. — Тук някъде беше… Аха! — И отново всички едновременно се взряха в текста.

… разликите в теглото са минимални…

… газова дифузия, за да се отделят един от друг…

… 10,032498×10 134в сравнение с 19,39484×10 23*…

— Ето! — изкрещя от възбуда Джаба. — Това е! Това са теглата!

— Трийсет секунди!!!

— Хайде! — прошепна Фонтейн. — Извадете ги. Бързо!

Джаба извади джобния си калкулатор и започна да въвежда числата.

— Каква е тази звездичка? — сепна се Сюзан. — След числата има звезда!

Но Джаба не й обръщаше внимание — вече блъскаше по клавишите на калкулатора си.

— Полека! — охлади ентусиазма му Соши. — Трябва ни точно число!

— Звездичката! — повтори Сюзан. — Има бележка под линия.

Соши превъртя страницата до края на абзаца.

Сюзан прочете бележката под линия и пребледня.

— О, божичко!

— Какво пък сега? — изръмжа Джаба.

Всички се наведоха над екрана и едновременно въздъхнаха разочаровано. С дребен шрифт бележката под линия казваше:

Възможна грешка 12% — получените стойности са различни в публикациите на различните лаборатории.

Възцари се внезапна тишина. Сякаш наблюдаваха слънчево затъмнение или изригване на вулкан — невероятно развитие на верига от събития, над която никой нямаше никакъв контрол. Времето сякаш спря.

— Оголваме се — извика главният техник. — Заявки за връзки… по всички входни линии!

На екрана далеч вляво Дейвид и агенти Смит и Колиандър гледаха безпомощно в камерата. На ви-ар екрана от последния файъруол бе останало само микроскопично късче. Заобикаляше го черна извиваща се маса от хиляди линии, очакващи да се свържат. Най-отдясно бе Танкадо. Накъсаният филм с последните мигове от живота му продължаваше да се върти в безкраен цикъл: на лицето му се изписваше отчаяние… пръстите му се протягаха в беззвучен зов за помощ, златният пръстен блестеше на слънцето…

Сюзан не можеше да откъсне поглед от този зловещ клип, който влизаше и излизаше от фокус. Най-силно впечатление й правеха очите на Танкадо — струваше й се, че са пълни с разкаяние. „Той не е искал нещата да стигнат толкова далече — сети се тя. — Искал е да ни спаси“. Танкадо отново и отново протягаше пръсти и показваше пръстена на навелите се над него хора. Опитваше се да каже нещо, но бе ясно, че не може. Затова просто мушкаше пръстите си в очите на насъбралите се.