Дан Браун - Цифрова крепост

На ви-ар екрана над главите им се появи първият от петте файъруола. Черните линии, атакуващи ядрото, бяха прекъснати.

— Опитва се да ни блокира! — тревожно извика Джаба. Проклетото нещо е неунищожимо!

За един къс момент на съмнение изглеждаше сякаш всичко отново ще се разпадне. Но тогава се появи вторият файъруол… след него третият. Миг по-късно бе възстановена пълната система от филтри. Базата данни отново бе под защита.

В залата избухна див възторг. Техниците се прегръщаха и хвърляха вече ненужните им компютърни разпечатки във въздуха. Сирените заглъхнаха на фалшива нота. Бринкерхоф сграбчи Мидж и я прегърна. Соши се разплака.

— Джаба! — разнесе се гласът на Фонтейн. — Какво успяха да изтеглят?

— Много малко… — отговори Джаба; гледаше напрегнато екрана на монитора си. — Много малко. И нищо докрай.

Фонтейн бавно кимна и в ъгълчето на устата му се появи кисела усмивка. Потърси с поглед Сюзан, но тя вече гледаше лицето на Дейвид Бекър, което изпълваше целия екран.

— Дейвид?

— Кажи, красавице — усмихна се той.

— Прибирай се — каза му тя. — Чу ли ме… прибирай се веднага!

— Среща в „Стоун Манър“? — предложи той.

— Става — съгласи се тя. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Агент Смит? — обади се Фонтейн.

Смит мигновено се появи на екрана до Бекър.

— Да, сър?

— Изглежда, господин Бекър има среща. Ще се погрижите ли да бъде транспортиран без забавяне?

Смит с готовност кимна.

— Самолетът ни е в Малага. — И той потупа Дейвид по гърба. — Чака ви приятно изживяване, професоре. Пътували ли сте някога с „Лиърджет 60“?

— Вчера — засмя се Бекър.

Когато Сюзан се събуди, слънцето вече сияеше: меките му лъчи намираха пролуки през завесите и рисуваха плетеници по балдахиненото легло. Тя посегна към Дейвид. „Сънувам ли?“ Тялото й бе неподвижно, изтощено, замаяно, неспособно да помръдне след изживяното предната нощ.

— Дейвид? — простена тя.

Никакъв отговор. Отвори очи, кожата й още гореше. Матракът от другата й страна бе студен. Дейвид го нямаше.

„Сънувам“, реши тя. Седна в леглото. Стаята бе обзаведена във викториански стил — антики и дантела… най-добрият апартамент в „Стоун Манър“. Пътната й чанта бе в центъра на дъсчения под, бельото й — на стола до леглото.

Наистина ли бе пристигнал Дейвид? Не, тя определено имаше спомени… тялото й притиснато в неговото… събуждането с нежни целувки. Възможно ли бе да е сънувала всичко това? Не… ето я празната бутилка от шампанско, двете чаши и… бележка.

Сюзан разтърка очи, за да прогони съня, подпъхна юргана около себе си и прочете бележката:

Най-скъпа Сюзан, Обичам те. Без восък, Дейвид.

Усмихна се и сложи бележката върху гърдите си. Значи все пак Дейвид беше тук. Без восък… единственият код, който тя не можеше да разбере.

Нещо в ъгъла помръдна и Сюзан погледна натам. Седнал на плюшения диван, окъпан от лъчите на утринното слънце, загърнат в дебелата си хавлия, Дейвид Бекър седеше тихо и я съзерцаваше. Тя протегна ръка и го привика с жест.

— Без восък? — поинтересува се Сюзан и го взе в прегръдките си.

— Без восък! — усмихна се той.

Тя страстно го целуна.

— Кажи ми какво означава.

— Има да чакаш — засмя се той. — В брака трябва да има тайни… така нещата се запазват по-интересни.

Сюзан се усмихна палаво.

— По-интересни от снощи? Няма да мога да ходя.

Дейвид я взе в ръцете си. Чувстваше се безтелесен. Все едно бе умрял вчера, но ето, че беше тук, и то по-жив, отколкото се бе чувствал някога.

Сюзан остана да лежи, отпуснала глава върху гърдите му, заслушана в ритъма на сърцето му. Не можеше да повярва, че и за миг се бе усъмнила, че си е отишъл завинаги.

— Дейвид — въздъхна тя, загледана в бележката на масичката. — Кажи ми за „без восък“. Знаеш, че мразя кодовете, които ми се опъват.

Но Дейвид мълчеше.

— Кажи ми де — нацупи се Сюзан. — Иначе никога вече няма да ме имаш.

Но Дейвид знаеше, че не може да й каже. Тайната зад „без восък“ бе прекалено сладка. Произходът й бе древен. През Ренесанса испанските скулптори, които правели грешки, докато работели над скъпи мраморни статуи, ги закърпвали със „сера“ — восък. Статуя без недостатъци, която съответно не се нуждаела от кърпеж, била възхвалявана като „скулптура син сера“, с други думи — „скулптура без грешки“. С времето фразата започнала да се използва в смисъл на „честен“ или „истински“. Дори английската дума „sincere“ се развила от испанското „sin cera“ — „без восък“. Тайният код на Дейвид не беше голяма мистерия, той просто подписваше писмата си „Sincerely“ 7 7 Стандартно завършване на писмо, напр. във варианта Sincerely yours, което означава „Искрено Ваш“ или, както се подписва той, Sincerely David, което при тази игра на думи може да се чете „Без восък, Дейвид“. — Б.пр. . Нещо му подсказваше, че Сюзан няма да прояви чувството за хумор, ако й каже.