Робер Мерл - Добре охранявани мъже

Бладърстър енергично протестирал срещу тези „клевети“, но не му останало много време да протестира. Станало нещо, което никой не предвидил, най-малко самият Бладърстър, макар и да бил толкова близо до бога: покосил го енцефалит 16.

Откъдето и да се погледнели фактите, тази смърт би трябвало да означава и края на бладърстъризма както го обвинявала съпругата му, Бладърстър или е поддържал с блондинката, която представял вместо нея, извънбрачни връзки и в такъв случай се оказал обикновен шарлатанин; или наистина е живеел целомъдрено, както препоръчвал и на другите, и тогава излизало, че въздържанието не е имало приписвания му профилактичен ефект.

Логиката и истината обаче нямат нищо общо с благоразположението на масите. В САЩ — установявано е толкова често и не без горчивина — колкото един политик е по-голям лъжец, лицемер, интригант, колкото по-малко е изпълнявал дадените по време на предизборната кампания обещания, толкова по-големи са шансовете му да бъде победоносно преизбран вместо най-честния си съперник.

Същото станало и с новия пророк. Смъртта на Бладърстър вдъхнала нов живот на бладърстъризма.

Но определянето на приемственик на Учителя не минало без вълнения. Последователите му си оспорвали както духовното му наследство, така и огромните печалби, които натрупал от проповедите си. В крайна сметка бладърстъризмът се разделил на два ясно разграничени лагера: лагера на въздържателите и лагера на аблационистите.

Първите, верни на предполагаемия начин на живот на Бладърстър, проповядвали целомъдрието едновременно като профилактична мярка и като аскезис, възнаграждаван в отвъдното от бога Аблационистите, много по-радикално настроени и твърде малобройни в началото, се подлагали на аблация 7 7 Премахване по хирургически път на даден орган. Б. пр. на тестикулите, като я препоръчвали и на своите привърженици.

От религиозна гледна точка въпросната теза съвсем не можела да се облегне на традицията. По принцип църквата е против кастрацията. Тя предпочита да запази инструмента, но да ограничи използването му, или както е при католиците, напълно да го забрани на свещениците си. Някога само младите певци от църковния хор са били лишавани от мъжествеността си, за да възпяват — о, каква ирония на съдбата! — чудото на сътворението.

От научна гледна точка обаче аблационизмът, макар и травматизиращ, унизителен и необратим, и по тази причина категорично отхвърлян от лекарите, имал поне способността да прекъсне окончателно сперматогенезата и да създаде у кастрираните имунитет към енцефалит 16, какъвто имали временно момчетата в предпубертетна възраст и завинаги старците.

В едно материалистическо общество нищо не се радва на по-голямо уважение от успеха. В борбата вътре в бладърстъристкото движение аблационистите, малцинство в началото, непрекъснато се увеличавали по простата причина, че не умирали. Напразно въздържателите се позовавали на хекатомбата, обезлюдяваща редиците им, за да докажат, че бог прибира при себе си достойните, за да ги възнагради за целомъдрието им. Аблационистите възразявали, че той прибира и сладострастниците, и развратниците. Самите те, без, разбира се, да презират въздържателите, били се издигнали несъмнено на едно стъпало по-високо в саможертвеността си към бога. Както някога Аврам и в известен смисъл в по-голяма степен от него, те принесли в жертва богу нещо повече от плътта от плътта си: възможността си за бащинство.

Аблационистите биха минали и без подобни сравнения: с всеки изминат ден навсякъде из САЩ се увеличавал броят на новопостъпилите, но не можели да удовлетворят искането им поради липса на хирурзи. Смъртта не пожалила и лекарското съсловие и при малобройния операторски състав таксите непрекъснато се повишавали. На края вече искали невероятни суми за аблация и едва ли не същите за едно просто прекъсване на семенните канали. „Абла“, седмичникът на аблационистите протестирал срещу подобна експлоатация в един от поредните си броеве гневно поставил въпроса, дали кастрирането няма да стане лукс, достъпен само за богатите. В отделни щати взели мерки да се замразят таксите. Единственият резултат бил създаването, от една страна, на черна борса за тузовете, а от друга — на долнопробни, пак нелегални заведения, където операцията, извършвана от шарлатани без никаква професионална подготовка, водела твърде често до смърт.

Тук трябва да отбележа, че поне в началото аблационистите отхвърляли кастрирането по химически път, тъй като религиозната им нагласа не го възприемала като достатъчно жертвоприносително. Но непрекъснатото намаляване на броя на лекарите наложило в крайна сметка да се прибегне до стерилизиращи лекарства. „Послушниците“ използвали първо антиандрогенен препарат, произвеждан на хапчета от по 50 млг, които вземали сутрин и вечер в продължение на месец, ала търсенето било толкова голямо, че той изчезнал от пазара. Тогава открили или по-точно преоткрили лекарство, което приемано също през устата, действувало като антиандроген, но с много по-бърз ефект.