Робер Мерл - Добре охранявани мъже

В устата на Анита тази история звучеше като success story 8 8 (Англ.) историята на едно социално и обществено преуспяване, под формата на разказ, роман, филм и т.н. особено много разпространена в САЩ. Б. пр. , предъвкана до втръсване в толкова романи и филми. Мисля, че тя ми я разказа, за да ми докаже, че заемат ли се жените с големи дела, те по нищо не отстъпват на мъжете. Не бе необходимо да си прави такъв труд: аз вече бях напълно убеден.

Ако обаче в напредналите европейски страни ЮКАСЕК успяла да проникне и постепенно да увеличи вноса си, то в Латинска Америка и по принцип във всички недоразвити страни на планетата, в Африка и в Азия, тя срещнала сериозни затруднения да наложи стоката си на пазара. Колкото повече се отивало към слънцето, икономическата изостаналост и бедността, толкова повече мъжете държели на своята мъжественост и предпочитали по-скоро да умрат, отколкото да се простят с нея. Знаех от Анита — и те будеха у мен най-дълбоко отвращение — за невероятните, стигащи до пародия, усилия на Дора Магнъс Хемърсмит в двойнствената й роля на официално и неофициално лице да наложи на тези нещастници с всички средства, включително и с недопустимия натиск на правителствено равнище, лекарството, което те считали за опозоряващо.

Опозоряващо е може би силно казано, но лично аз, ако ме изхвърлят от Блувил, ще откажа да го вземам. Не става въпрос за онази гордост на фалократа, за която така често обвиняват нашия пол. Не отричам, че фалосът все още се издига в култ, но само от невротизирани индивиди с подозрителна свръхмъжественост, именно защото е израз на болезнена самовлюбеност. От друга страна, нищо не може да извини доброволното премахване у мъжа на една функция, която извън биологическата си необходимост, е така органично потребна на жизнелюбието му, на творческия му заряд.

Аз казвам само една очевидна истина, но макар и очевидна, непризната от тези, които се стичали с хиляди, а в близко бъдеще — и с десетки хиляди в редовете на аблационистите, и които след церемония, напомняща кръщение, бивали допускани да пият заедно със събратята си каладиум сегинум. Те спокойно биха могли да си спестят тези ритуали, тъй като каладиум сегинум се продавал вече свободно в дрогериите. Оказва се обаче, че твърде малко мъже го изпивали сами. Новите привърженици намирали някакво оправдание в подсиления религиозен оттенък на посвещаването в аблационизма, а също така черпели и самочувствие от принадлежността си към толкова силна групировка, която играела все по-важна роля в икономиката на страната.

Направеното проучване от група психолози от Колумбийския университет под ръководството на проф. Хариет Стайнфелд показало, че подбудите на новите привърженици на аблационизма — набирани всички от средните социални прослойки — се основават повече на материалното обезпечаване и на издигането им в обществото, отколкото на страха от смъртта. И действително, твърде скоро на борсата на труда търсенето на тия, които съкратено наричали „А“-та (и които шегобийци сред пълноценните мъже кръстили „А“-та без) станало твърде голямо. За работодателя „А“-тата имали това голямо преимущество, че осигурявали стабилност в работната заетост и покорство в изпълнителската дейност. Нещо повече — с техническите си познания, които жените общо взето все още не притежавали, те се оказали особено ценни, за да запълнят празнините, причинени от епидемията. Така че изведнъж получили длъжности и заплати, за които доскоро изобщо не смеели да мечтаят.

От многобройните интервюта, включени от проф. Хариет Стайнфелд в проучването й най-показателното е може би това с мистър С. Б. Милс, инженер в Кливланд, щата Охайо. Милс посрещнал Хариет Стайнфелд в явно съвсем отскоро преобзаведена гостна. Разположил се в ново-новеничко кресло, преуспяващ и закръглен, той изглеждал самоуверен и в отлично разположение на духа.

— Повярвайте ми — засмял се леко, — не съжалявам за нищо. Първо, защото „А“-тата са нещо повече от един „Ротари клъб“ 9 9 Международна организация на преуспяващи интелектуалци и технократи. Б. пр. . Те никога не се изоставят един друг. Пълна солидарност! По-голяма дори, отколкото при евреите! И най-вече, като си помисля какъв бе животът ми преди, не мога да не се поздравя за решението си.

— Та толкова лоши ли са били, мистър Милс, условията ви на живот?

— Не. Бяха дори доста добри. Но за да ги постигна, животът ми се бе превърнал в ад. Бях затънал до гуша, непрекъснато изплащах вноски и фактури. Къщата на изплащане, трите коли — моята, на жена ми, и на голямата ми дъщеря, невероятно високите вноски за осигуровката ми за живот, двата цветни телевизора, и те купени на изплащане, новият дълбокозамразяващ хладилник, не знаех нищо друго освен да плащам и да плащам. И естествено, за да изплащам всичко това, трябваше да работя! Работех буквално като луд! И на четиредесет и пет години — инфаркт. А за да се лекувам, пръснах цяло състояние и се оказах в още по-лошо положение.