Робер Мерл - Добре охранявани мъже

Анита обаче четно посочва и някои неблагополучия. В изпълнителската работа жените били много по-бързи от мъжете, но по-малко инициативни. А на високите постове не винаги извеждали нещата докрай. Също не винаги били точни и имали склонност по-често да отсъствуват.

Но според нея тези слабости се дължат — цитирам дословно — „на вековното онеправдание на жената поради робското й положение в семейството“. Когато бъде напълно разкрепостена, ще изчезнат вероятно и недостатъците. Затова пък, допълва тя, когато жените поемат директорски пост или наследят големи предприятия, много по-трудно от мъжете се поддават на чувства или на отчаяние. Големите парични загуби, които в началото на епидемията предизвикаха толкова самоубийства сред мъжете, далеч нямат същото пагубно въздействие върху тях. По-малко горди от съпрузите си, те са и по-малко чувствителни към неуспеха, по-специално към финансовия неуспех и не така бързо губят вкус към живота.

Хекатомбата сред мъжете, най-тежко се отразила в областта на научното знание. Тогава се обърнали за помощ, и не съвсем безуспешно, към застаряващите светила, които поетата отговорност не само изтръгнала от меланхолията на пенсионерството, но им възвърнала и много от самочувствието и жизнеността им. И най-вече така се създала нова прослойка, която с всеки изминат ден добивала все по-голямо значение в икономическия живот.

Връщайки се малко назад, Анита ми поднесе тогава кратка, но вълнуваща хроника за изминалите събития.

Приблизително по времето, когато откъснат напълно от света, съм бил под карантина в Блувил, пътуващ светски проповедник си спечелил завидна популярност в САЩ. Казвал се Джонатан Бладърстър. Темата на проповедите му, почти винаги една и съща, но блестящо подкрепена от внушителна физика и актьорски заложби, имала голямото достойнство да бъде пределно проста: понеже се оказало, че съществува връзка, макар и неясна, между сперматогенезата и енцефалит 16, очевидната истина се разкривала с целия си блясък пред всеки християнин. Бог покосявал мъжете, за да ги накаже за злоупотребата с мъжката им сила. Тя трябвало да бъде използвана в най-добрия случай само за продължение на рода. Уви, съвсем не било така. Увлечени в егоистично търсене на удоволствието, мъжете подлагали съпругите си на твърде чести, ако не и за съжаление всекидневни интимности.

Бладърстър бил доста хубав мъж на около четиридесет години и когато описвал тези увлечения — а той ги описвал с най-големи подробности, за да отврати хората от тях, прекрасните му черни очи и топлият му глас наелектризирвали слушателите. Така че, заключвал той, наказвайки мъжете за плътския им грях, енцефалит 16 им показвал същевременно и пътя към опрощението. Лично той си извлякъл ясна поука и приканвал христовите си братя и те да сторят същото… Със съгласието на съпругата си, която въпреки всичко нежно обичал (при тези думи мисис Бладърстър, закръглена и сексапилна блондинка, излизала на сцената и с чаровна усмивка улавяла мъжа си за ръка), решил да се въздържа за в бъдеще от каквато и да е плътска близост и да живее с нея като братче и сестриче в най-чиста обич (бурни ръкопляскания, последвани от религиозни песни).

Бладърстър горещо проповядвал, че половото въздържание, освен духовните си добродетели, се оказвало в крайна сметка и най-добрата профилактика срещу енцефалит 16. Макар в подобно виждане на нещата да няма нищо научно, понеже сперматогенезата не спира, ако не е оползотворявана по предназначение (дори не е доказано, че у целомъдрените свещеници тя се забавя с годините, даже и съпътствуващото я желание да закърнее), в предлагания аскезис се долавяли някои страни от учението на Сейнт-Пол, които неизбежно щели да покорят една християнска аудитория. И наистина, бладърстъризмът много скоро бил приет като догма от безброй хора, които пренебрегвайки нарастващата опасност от зараза, се събирали на огромни тълпи да слушат проповедника.

Настъпилите междувременно две събития би трябвало да разтърсят, ако не и да унищожат напълно бладърстъризма. Мисис Бладърстър завела дело за развод срещу мъжа си. Уличавала го, че представял под нейно име и с нейното семейно положение някаква самозвана мисис Бладърстър, която случайно срещнал при многобройните си пътувания. Обвинявала го още в извънбрачни връзки с тази персона. И за да докаже поне незаконното присвояване на самоличност, тя отпечатала във вестниците своя снимка. Аз не съм я виждал, защото бях, както вече казах, под карантина в Блувил, но Анита ме увери, че Бладърстър щял да загуби много от героичността на въздържанието си в очите на безбройните си привърженици, ако показвал по подиумите истинската си съпруга.