Робер Мерл - Добре охранявани мъже

Анита не ми казваше нищо ново. Лекарството ми бе известно, макар и тогава още да не бе пуснато в продажба в САЩ. Доста обширно бях писал за него в книгата си за нацистките лекари в концентрационните лагери през Втората световна война. Тези лекари, ако може да се нарекат така подобни чудовища, решили да го внасят и масово да го прилагат за безплодие върху мъжете от еврейската раса, които Хитлер събрал от цяла Европа, беше натикал в каторгите си. Те обаче се отказали от проекта си, защото суровината трябвало да се внася в големи количества от Латинска Америка, а по онова време (1941 година) корабите им трудно биха прекосявали Атлантическия океан.

Суровината — каладиум сегинум — е тревно растение с корен на луковица от семейството на едносеменоделните. То расте в Бразилия по влажните, блатисти места или в гъстите гори. Но за да се прилага в предвижданите от нацистите мащаби, било необходимо да се превърне в интензивна култура, защото не се използват нито корените, нито плодовете му, а специален извлек от сока му.

Свойствата на този екстракт, добиван първоначално сигурно по примитивен начин, са били познати от древни времена на туземното население в американския континент. Според устните предания сред индианците от Екваториална Америка, още прадедите им са го използвали, за да обезвреждат заловените врагове и да ги превръщат в покорни роби. Приемането на каладиум сегинум от нещастните потърпевши не е ставало по всяка вероятност доброволно, защото извлекът, поне такъв, какъвто бе пуснат в продажба в САЩ от аблационистите, е лепкава зеленикава течност с неприятна миризма и неприятен вкус. Но действието му е сигурно и бързо, без никаква видима промяна в съответните органи. Каладиум сегинум ги разрушава отвътре. Некрозират се тестикулите, епидидимитът и простатната жлеза, което първо завинаги спира сперматогенезата, а после довежда до необратимо разрушаване на сперматогеничната тъкан.

ЮНАЙТЕД КАЛАДИУМ СЕГИНУМ КЪМПАНИ (ЮКАСЕК), създадена в Бостън за закупуването в Бразилия на съответните обработваеми площи, за отглеждането, прибирането и преработването на място на културата, била основана от аблациониста Ф. М. Хемър-смит, който надживял само с три месеца огромния успех на начинанието си. Умрял на петдесет години в кабинета си от инфаркт в резултат на прекомерна работа и все-поглъщащата мания да върши няколко неща наведнъж. Установено било, че в момента на смъртта си той пиел уиски, пушел пура и галейки младата си секретарка от кубински произход по гърдите, й диктувал писма. Самата секретарка потвърдила своето едновременно пасивно и активно участие в скоропостижната му кончина. Обсипвана с въпроси от журналистите, които искали да узнаят защо позволявала на шефа си подобни волности, тя отвърнала, че били съвсем невинни, тъй като Хемърсмит бил аблационист и освен това изпитвала към него, въпреки голямата разлика в годините, почти майчински чувства. „Защо да не оставя горкичкия да си поиграе?“, казала тя и сълзите й се стичали по бузите й и падали една по една върху пищната й гръд.

Ала едва погребан покойникът и вдовицата му Дора Магнъс Хемърсмит се озовала в положение, което заплашвало да унищожи цялата му империя. Правителство на левите сили, възползвайки се от моментната слабост на армия и полиция, взело властта в Бразилия и поискало от ЮКАСЕК преотстъпването на 51% от акциите, а още по-крайна фракция в него — национализирането на компанията. За Дора обстоятелствата се усложнявали още повече от факта, че ЦРУ, с намален до една пета от епидемията състав, не било в състояние да въздействува с обичайната си дискретност върху вътрешните работи на латиноамериканските страни.

Дора проявила изключителна енергичност. Отишла при президентката Сара Бедфорд, изложила й с пределна яснота колко тежки ще бъдат за здравеопазването и външната търговия на САЩ последиците от конфискуването на имуществото на компанията в Бразилия и успяла да получи от нея обещанието за енергична намеса. В столицата на Бразилия бил упражнен огромен натиск, натиск, който стигнал, както потвърди Анита, до заплахата от употреба на атомно оръжие.

Бразилия отстъпила. Малко по-късно станало известно, че екстремистката фракция в бразилското правителство, чиито закани за национализация накарали президентката да се намеси, била в действителност подкупена и ловко използвана от бразилските агенти на ЮКАСЕК. Президентката не само не се разсърдила на Дора Хемърсмит за тактическата й ловкост, а се отнесла с още по-голямо уважение към нея и когато държавният секретар по външните работи починал, тя я назначила на негово място. Дора веднага напуснала ЮКАСЕК и компанията оглавил аблациониста П. Ж. Бари, на когото всекидневно предавала заповедите си по телефона.