Робер Мерл - Добре охранявани мъже

— Значи сега се чувствувате по-щастлив?

— Изобщо не може да се прави сравнение. За мен това бе фантастичен скок напред. Заплатен съм несравнимо по-добре, а работя по-малко. Както виждате, поднових целия си дом и смятам скоро да купя четвърта кола и трети телевизор.

— И нищо ли не засенчва щастието ви?

— Не, нищо.

— Мистър Милс, бих искала да повдигна един малко деликатен въпрос. Вие сте на четиридесет и осем години, не сте стар и сте женен за много привлекателна жена…

— А, това ли — засмя се той пак леко, — това изобщо не ме тревожи.

— Ако не ви е неприятно, бих искала да ми обясните защо.

— Знаете ли, ще ви доверя нещо: преди да стана „А“, бях толкова преуморен, имах толкова много парични затруднения, а след инфаркта почти винаги се чувствувах зле, та не знам от колко време не се бях докосвал до жена си — може би две години. Така че, както виждате, няма голяма разлика.

В изследването си проф. Хариет Стайнфелд правеше известен коментар на интервюто, който в първия момент ми се стори далеч недоброжелателен. Тя отбелязваше, че още преди посвещаван ето си в албационизма Милс, както и не малко други негови съотечественици, е разменил мъжествеността си срещу коли, телевизори и хладилници, тъй като допълнителната работа, налагана от подобни разходи, го е принуждавала да се труди до изтощение и да не бъде повече способен за любов. Така че, пишеше тя в заключение, ако Милс се е подложил без никакво колебание на кастрация, то е, защото вече е бил кастриран.

Казаното ми се стори доста силно, но когато видях в приложението, че преди да бъдат публикувани, и интервюто, и коментарът са били прочетени и одобрени от самия Милс и от другите интервюирани, и че на всичкото отгоре са предоставили на водещите анкетата свои снимки, без да държат на анонимност, разбрах, че те не се срамуват от положението си, напротив, считат го за повратен момент в преуспяването си.

Забелязах, че и в Блувил „А“-тата, които са много повече от ОМ, са закичили, всички без изключение, ревера си с кръгла зелена плочка, видна отдалеч, върху която се откроява позлатено „А“, изписано с готически шрифт. Първия път, когато видях значката, си помислих, правейки съответната аналогия, за невярната жена от „Алената буква“ 10 10 Роман от Натаниел Хоторн (1804—1864), американски писател-романтик. Б. пр. , осъдена да избродира в затвора върху роклята си „А“-то 11 11 „А“, първата буква от „adultery“ (англ.) — прелюбодеяние. Б. пр. на своето прелюбодеяние и която нарочно вмъкнала в бродерията толкова орнаменти и допълнителни мотиви, че я превърнала от знак на безчестие в почетен герб. С тази разлика, разбира се, че значката на аблационистите се посреща навсякъде добре, отваря всички врати на амбициозните и дори е станала вече емблема на известно морално благородство.

В Блувил неделя е почивен ден. Сутрин в замъка се изнася служба от мисионерката, която никога не е една и съща, а принадлежи към различни протестантски църкви, защото, както изглежда, католическата църква, жертва на вековната си мизогиния, все още не се е решила да ръкоположи жена.

Присъствието на службата не е задължително и никога не сме виждали Хилда Хелсингфорт. Затова пък ние всички присъствуваме, дори и аз редовно съм там, въпреки скептицизма си, защото на края обикновено се води свободен разговор с мисионерката и тъй като тя идва отвън, надяваме се да научим от нея интересни неща. Лишени от радио и телевизия, с вестници, които са станали това, което са сега, ние сме жадни за новини от света, истинския свят, този, който се простира отвъд нашите телени огради.

Спомням си по-специално мисионерката, изнесла службата в неделя, пети май. Беше толкова слаба, че всички форми, които е трябвало някога да притежава, бяха безвъзвратно изчезнали, за да отстъпят място на телосложение, което окачествих като безполово. Освен това преподобната Рут Джетисън беше с къси коси и облечена в антрацитно сив костюм с бяла свещеническа якичка, от което още по-трудно можеше да се определи пола й. Но с орловия си нос, издадената брадичка и големите си втренчени черни очи, излъчващи фанатичен блясък, лицето й не бе лишено от вътрешна сила.

Службата и проповедта се изнасяха в заседателната зала на замъка, зала, която побираше около стотина души, но ние никога не запълвахме всички места. Казвам „ние“, но трябва да уточня, защото присъствуващите заемаха местата си по точно определен ред и старшинство, които окончателно бяха вече утвърдени при пристигането ми в Блувил и не се промениха, докато бях там.