Робер Мерл - Добре охранявани мъже

Процесът по всяка вероятност щеше да се проточи и аз се приготвих за дълъг престой в Отава. В действителност съвсем не се получи така, но аз все пак имах удоволствието да видя пущането в масово производство на нашата ваксина и започването на първите ваксинации. По принцип се смята, че епидемията в една страна е спряна, когато 30% от хората са ваксинирани. Този скромен процент винаги ме е учудвал, но и в дадения случай той се оказа отново точен. В Канада статистическите данни за смъртните случаи от енцефалит 16 намаляваха непрекъснато с приближаването към съдбовните 30%. А след като те бяха надхвърлени, броят на умиращите дневно стана незначителен.

Тези новини бяха предадени от нелегалните радиостанции на „ние“ в САЩ и развихриха невероятна буря срещу Бедфорд. При нормални условия гневът на общественото мнение би трябвало да се излее преди всичко чрез пресата, но тя все още бе ограничена от извънредните мерки, наложени от Бедфорд и проявяваше съвсем несвойствена за нея боязливост. Така че насилието се оказа единственият възможен начин на изказ за огромните тълпи, които в повечето американски градове излязоха по улиците и площадите, за да искат внасянето на канадската ваксина и оставката на Бедфорд.

Случилото се потвърди за сетен път, че сблъска ли се една манифестация с въоръжена полиция, тя винаги завършва с жертви. И ако в повечето американски градове безредиците доведоха само до материални загуби, без да се пролива кръв, то стана защото женските отряди бяха прекалено заети в борбата си с партизаните по селата, за да се намесват и в градовете. Затова пък във Вашингтон, където Бедфорд бе съсредоточила много войскови части за собствената си безопасност, манифестацията се изроди в метеж, а метежът — в истинско сражение. Създаде се на местно равнище положение на гражданска война с всички произтичащи от него жестокости и от двете страни.

Бездейно в първите дни, многобройното чернокожо население във Вашингтон най-неочаквано се разбунтува на петия ден и плъзна из града. Според слуховете, отстъпвайки пред настояването на Сената, Бедфорд скоро щяла да внесе ваксината, но това щяло да стане тайно, защото била предназначена само за белите. А на червите Бедфорд била наредила да се раздава по месторабота, без тяхно знание, безцветен и безвкусен каладиум сегинум, измислен от някакъв учен.

Тези „новини“, научих го впоследствие, бяха съвсем неоснователни и „ние“ не носеше никаква отговорност за разпространяването им. Те спонтанно излязоха от средите на чернокожите, своеобразно психическо прегряване, резултат от създалото се напрежение и от вековното им чувство за несигурност. Един много симпатичен факт — докато траеше епидемията, в повечето щати настъпи, така да се каже, примирие между черни и бели. Но примирието бе прекъснато, щом дойде ред да се предотврати заболяването. Още преди да се появи ваксината в САЩ, черните американци вече се смятаха за лишени от нея.

Поддавайки се на рефлекс, който може да се нар; е само расистки, началничката на женските отряди във Вашингтон Ивлин Б. Кропър извършила огромна грешка. Тя съсредоточила по-голямата част от войските в града, за да спре настъплението на чернокожите, многобройни, но невъоръжени и така оголила фронта си срещу белите партизани, които обаче разполагали с огромни количества картечници, гранати, базуки. Преценявайки положението, те, естествено, масирано атакували рехавия кордон пред тях и след няколко часа ожесточени боеве превзели парка около Белия дом.

Устремът им веднага стихнал, щом се озовали там. Не смеели да влязат в дома, с който са свързани толкова светли а спомени, и го оглеждали мълчаливо, видимо объркани и изпълнени едва ли не с религиозно преклонение. В края на краищата, като не знаели какво да правят с победата си, а и съвсем далеч от мисълта да свалят насилствено правителството на САЩ, още по-малко да малтретирах президентката, те поискали от нея да приеме тяхна делегация.

Бедфорд седяла невъзмутимо в овалния салон със затворени врати и прозорци. Наредила предварително да й представят списък на делегатите. Изненадващо зачитащи протокола, въстаниците се подчинили. Когато най-после, след като минал през толкова много ръце, списъкът й бил предаден, тя внимателно го прочела. Имало пет имена. Първите четири били на жени. Петото било на мъж. Попитала дали е „А“ и като получила отрицателен отговор, тя пребледняла от ярост и рязко отказала да приеме делегацията.