Робер Мерл - Добре охранявани мъже

— За всичко сте помислили! — забелязвам аз кисело. — Вие ли го написахте?

— О, не! Изготвен е на много по-високо равнище. Допускате ли, че ще ви оставят да говорите каквото ви падне.

— Не съм глупак!

— Хайде, скъпи ми, мъничък Ралф, не се засягайте!

Нежно набляга на „мъничък“ и навеждайки се, бръсва лицето ми с разкошните си червени коси. Помирисвам ги и установявам, че са измити и парфюмирани. Слава богу, женствеността не е умряла. Кой мъж би помислил да си измие косите, преди да бяга? Поглеждам Буридж. Обичам повече от всякога този неукротим пол.

В прозаичната версия на нещата от живота се казва, че мъжът обладава жената. А защо да не може да се каже, че жената „приласкава“ Мъжа? И точно това прави сега Буридж — от психологическа гледна точка. Тя ме при-ласкава — едно много приятно усещане — с косите си, с очите си, с усмивката си, с пръстите си. Да не забравяме и гласа й.

— Не сте глупак — додава тя, — но сте политически незрял. С вашите артистични данни, Ралф, ще кажете този текст блестящо. Трябва. Всичко е претеглено. Всяка дума трябва да въздействува.

Думите наистина въздействуваха. Една седмица след моите разкрития Конгресът на Съединените щати подведе под съдебна отговорност президентката Бедфорд.

Не си приписвам славата за това. Моята заслуга е скромна: ръководех един колектив, който създаде ваксината срещу енцефалит 16. За останалото бях инструмент в ръцете на „ние“. Инструмент с ограничени умения, но способен при изпълнението, както казва Буридж, да прояви известна самоинициатива.

В същност аз само се оказах съкрушителното доказателство за обвиненията, които причиниха гибелта на Бедфорд. Аз лично като свидетел казах, че, тъй като субсидираше изследванията ни, тя се е споразумяла с Хелсингфорт ваксината да не се приложи на практика.

Показанията ми нямаше да имат такава тежест, ако не бяха потвърдени по канадската телевизия от мисис Бароу. Тя разказа за някои разговори между Хелсингфорт и мъжа й, които доказваха не само съществуващия заговор срещу моята ваксина, но и срещу самия мен.

Тогава Джеспърсън — щом се оказа в ръцете на „ние“ и се озова здрав и читав в Канада, отрече бедфордизма — пожела публично да разясни основната задача на проекта, който ръководеше: да се направи каладиум сегинум без вкус, без мирис и без цвят.

Самокритиката му се превърна в пресконференция по канадската телевизия: глутницата журналисти здраво го разтърси. Той се оправдаваше доста вяло, но поради тази именно вялост оправданието му прозвуча някак по-приемливо: нямал ясна представа, обясняваше той, за какво точно би могла да използва откритията му администрацията на Бедфорд. Създаде впечатлението, че е добър химик, който не иска да види по-далеч от химията си и е издигнал, за лично удобство или от умствена леност, непроницаема преграда между науката и съвестта си.

На края „ние“ показа по телевизията и най-изненадващия си свидетел: Алина Мърдок, съветничка на президентката в Белия дом, двадесет и осем годишна, неомъжена. Тя разказа с най-големи подробности, документирайки се с фотокопия и магнетофонни записи, за финансовата сделка, по силата на която Хелсингфорт се задължавала пред президентката да не пуща в производство ваксината.

Нейните показания направиха огромно впечатление на световното обществено мнение: поставяха всички кубчета от играта по местата им и така подредена, тя възпроизвеждаше картина с ослепителна яснота: в името на една порочна философия администрацията на Бедфорд бе взела цяла поредица от мерки, целящи унищожението или, което се свеждаше до същото, неопазването на мъжкото население в Съединените щати.

Очаквах да призоват и Джеки да свидетелствува поне за опита за убийство на Хелсингфорт срещу моята особа. Но това не стана и Буридж ми обясни, че „ние“ решило да премълчи както за личните ми отношения с Хелсингфорт, така и за сполетялото нея и Одри. Негласната теза на „ние“ беше, мисля аз, че жената на Цезар — в случая аз — не бива да попада под подозрение и че моят виден образ много би пострадал от насилието и еротизма на въпросния епизод 33 33 „Ние“ се отказа и от евентуалните показания на Стин за клонирането. Смяташе, че не е необходимо да се хвърля сянка върху изследвания, които биха се оказали опасни само в един бедфордистки контекст. .

На края трябва да се подчертае, че операцията, насочена срещу Бедфорд, не би била осъществима без дейната подкрепа на властите в Отава.