В действителност „ние“ поддържаше отдавна тесни връзки с президентката Колет Лаграфьой, за чиято изненадваща епистоларна идилия с френския президент ми бе разказала Анита и която също като своя писмовен събеседник беше необикновена личност. Необикновена първо дори с ръста си. Никога френската думичка „мъничка“, с това, което носи в себе си едновременно като женственост в съдържанието и като нежност в обръщението, не е била по-точно употребявана за човешко същество. Френскоговорещите канадци, които бяха толкова доволни, че президентката носи име „съвсем по тяхному“, я наричаха, и то не без известна обич, „това мъничко женче“. Без високи токове — а нейните не бяха от най-скромните — тя сигурно не бе по-висока от метър и петдесет. Но бе така добре сложена и пропорциите й — така съвършени, че създаваше впечатлението за много по-голяма „завършеност“ от неизбежно по-едрите хора, който я обкръжаваха. Когато ме прие за първи път — после се срещнахме неколкократно, защото тя искаше да се посъветва с мен за леки нервни смущения, — аз бях приятно изненадан от фината й кожа и хубавия й тен, едновременно матов и свеж. Носът й далеч не беше класически, широк в основата и вирнат, но без да разваля линията на лицето й, той му придаваше закачливо изражение. И на края — най-хубавото запазих на последно място — черни, извънредно привлекателни очи, чието късогледство — тя почти никога не носеше очила — я правеше още по-чаровна.
Лаграфьой беше член на ДОЖ, но съвсем чужда на бедфордисткия фанатизъм. И начинът, по който анализираше взаимоотношенията между двата пола, се оказваше много по различен от този на Дебора Грим. Тя заявяваше, че мизогинията у мъжете е предразсъдък, всеобщ, повърхностен, но същевременно трудно изкореним, защото е проява на определена култура, а не израз на осмислена позиция. Така че не бива да се сърдим на мъжете за техния сексуализъм: внушен им е бил от даден тип цивилизация и ако предопределя постъпките им, то в повечето случаи е, без те самите да го осъзнават. Истинска лудост е да се отговори на тяхната мизогиния с мъжемразство от бедфордистки тип. Въпросът е не да се мрази мъжа, а да се превъзпита. „Mend, not end“ 34 34 „Да превъзпитава, а не да унищожава“ (англ.) Б. а.
казваше Лаграфьой и тя лично хранеше голяма обич и уважение към човешкото животно, включително и към мъжките екземпляри и с ужас мислеше за „еднополовото му партеногенетично състояние“, към което така силно се стремеше Бедфорд.
„Това мъничко женче“ беше много храбро. Когато с активното й съучастничество избухна „скандалът Мартинели“, тя се противопостави много твърдо на натиска и заплахите на могъщия си съсед. И наистина, още след първото ми интервю по канадската телевизия Бедфорд предприе яростна кампания. Верните й средства за масова информация веднага ме представиха за безскрупулен човек, който не само бе откраднал ваксината от фирмата Хелсингфорт, но и разпространяваше най-долни клевети за Белия дом, чернеше доброто име на работодателя си, когото мамеше и в чието изчезване сигурно беше замесен. Бедфорд поиска същевременнно моето екстрадиране, както и ектрадирането на мисис Бароу, на Джеспърсън и на Алина Мърдок. И след като желанието й не бе удовлетворено, тя отзова посланика си и заплаши Лаграфьой с икономическа блокада и с военни действия.
Истината е обаче, че тъкмо в този момент трудно би могла да предприеме каквато и да е бойна операция срещу Канада. Веднага щом направих публично своите разкрития, те бяха подхванати от нелегалните радиостанции, работещи чрез „ние“ на територията на САЩ, и започнаха да се разпространяват с милиони позиви и брошури. А антибедфордистките партизани минаха навсякъде в настъпление и принудиха правителствените милиционерски отряди — в които дезертьорките непрекъснато се увеличаваха — да водят отбранителни боеве.
Независимо от това, пред вид все по-войнствените и истерични декларации на Бедфорд през цялата седмица преди подвеждането й под съдебна отговорност, можеха да се очакват апокалиптични репресалии, но тъкмо тогава президентът Дьофромон даде в Париж пресконференция, на която, говорейки за тежките опасности, надвиснали над Канада, заяви, че френски атомни подводници кръстосват край нейните брегове и Франция — както се изрази той — „няма да остане със скръстени ръце“, ако бъде нападната нейната съюзничка.
За щастие, изправянето на Бедфорд пред Сенатския съд на САЩ, ръководен от председателя на Върховния съд, разсея напълно тези страхове. Защото макар и Бедфорд да запазваше всички прерогативи и изпълнителската власт, моралният й авторитет бе силно разклатен, а политическата й власт твърде осезателно парализирана, за да предприеме такова сериозно действие срещу северната си съседка.
Читать дальше