Роджър Зелазни - Козовете на съдбата

Потръпнах. Щеше ми са отново да поговоря с Люк, да го накарам да възстанови разговора си с Джулия от предишната вечер, за да разбера дали не е споменала за нещо, което да ми подскаже откъде да започна. Исках също така да се върна и да претърся апартамента й по-обстойно. Но за това не можеше да става и дума. Още докато се отдалечавах от сградата, ченгетата вече бяха паркирали колите си пред входа. За известно време връщането щеше да е невъзможно.

Рик. Оставаше ми Рик Кински — мъжът, с когото тя започна да излиза, след като се разделихме. Бях го мяркал — слабоват, с мустаци, от интелектуалния тип, с дебелите очила и всичко останало. Беше управител на книжарница, през която бях минавал веднъж или два пъти. Но това беше всичко, което знаех за него. Може би той щеше да успее да ми каже нещо за картите и за това, как Джулия бе успяла да се намеси в нещо, което й бе коствало живота.

Прехвърлях още известно време мрачни мисли през главата си, след което прибрах Картите. Нямах намерение да си търся белята. Поне засега. Първо трябваше да събера колкото може повече информация.

Тръгнах обратно към колата. Докато вървях, се сетих, че все още е 30-ти април. Ами ако „З“ не бе планирал тазсутрешния си удар директно за мен? В такъв случай оставаше още доста време за друг опит. Освен това имах чувството, че ако се доближа до истината, „З“ ще забрави за календара и ще ми прегризе гърлото при първа възможност. Реших отсега нататък да бъда непрекъснато нащрек, докато не намеря изход от ситуацията. Освен това смятах оттук нататък да съсредоточа вниманието си изцяло върху намирането на въпросния изход. Явно оцеляването ми зависеше пряко от това, да успея да унищожа врага си, при това съвсем скоро.

Дали трябваше да се посъветвам с някого? И с кого? Все още имаше ужасно много неща, които не знаех за своите роднини…

Не. Още не, реших аз. Трябваше да сторя всичко възможно, за да се справя сам. Освен че ми се искаше да го направя, ми беше необходимо и да се поупражнявам. Там, откъдето идвам, е необходимо човек да умее да се справя с гадни ситуации.

Карах колата, оглеждайки се за уличен телефон, и се опитвах да не мисля за Джулия, такава, каквато я бях видял за последен път. Вятърът довя няколко облака от запад. Часовникът тиктакаше на китката ми до невидимата Фракир. По радиото течаха нерадостни международни новини.

Спрях до един магазин и се опитах да се свържа по телефона с „Ню Лайн Мотел“. Люк беше излязъл. Погълнах един от специалните сандвичи плюс млечен шейк в закусвалнята на магазина и звъннах отново. Още не се беше върнал.

Добре. Ще го хвана по-късно. Насочих се към центъра. Спомних си името на книжарницата, където работеше Рик. „По нещо за всеки“.

Минах покрай нея и видях, че е отворено. Паркирах на няколко преки нагоре по улицата и се върнах пеш. Бях нащрек още с навлизането в по-оживената част на града, но така и не забелязах някой да ме следи.

Докато вървях, ме докосна студен ветрец, който намекваше за дъжд. Видях Рик през витрината, седнал зад високия щанд, зачетен в някаква книга. Изглежда вътре нямаше никой друг освен него.

Щом отворих вратата, над нея иззвъня малка камбанка и Рик вдигна поглед. Стегна се, докато се приближавах към него, а очите му се разшириха.

— Здрасти — казах аз и направих кратка пауза. — Не знам дали ме помниш.

— Вие сте Мърл Кори — заяви той тихо.

— Точно така. — Наведох се над щанда, а Рик се отдръпна. — Чудех се дали не би могъл да ми помогнеш с малко информация?

— Каква по-точно?

— Става въпрос за Джулия — казах аз.

— Вижте — отвърна ми той, — не съм се доближавал до нея, преди вие двамата да скъсате.

— А? Не, не, не ме разбираш. Не това ме интересува. Имам нужда от по-актуална информация. През последната седмица тя се е опитвала да се свърже с мен и…

Той поклати глава.

— От няколко месеца не съм чувал нищо за нея.

— О-о…

— Да, спряхме да се виждаме. Различни интереси, нали разбирате?

— Тя беше ли добре, когато… спряхте да се виждате?

— Мисля, че да.

Погледнах го право в очите и той трепна. Това не ми хареса. „Мисля, че да.“ Видях, че малко се страхува и реших да го притисна.

— Какво имаш предвид под „различни интереси?“ — попитах аз.

— Ами, тя започна да се държи доста странно, нали разбирате? — каза той.

— Не разбирам. Обясни ми.

Рик облиза устни и отмести погледа си.

— Не искам да си имам неприятности — заяви той.

— Това не би ме разколебало. За какво ставаше въпрос?