Роджър Зелазни - Козовете на съдбата

— Ами — каза той, — тя беше изплашена.

— Изплашена? От какво?

— Ъ-ъ… от вас.

— От мен? Абсурд. Никога не съм правил нещо, с което да я изплаша. Какво каза тя?

— Така и не ми го обясни надълго и широко, но мисля, че беше нещо свързано с името ви. Тогава се появиха тия нейни странни интереси.

— Леко на завоите — казах аз. — Съвсем му изтървах края. Значи тя започна да се държи особено и у нея се появиха някакви странни интереси? Какви по-точно? Наистина нищо не разбирам, а много ми се иска.

Той се изправи и тръгна към дъното на помещението, като ми кимна да го последвам. Последвах го.

Когато стигнахме до лавиците, препълнени с книги за природосъобразната медицина, екологично чистото селско стопанство, бойните изкуства, билколечението и раждането при домашни условия, Рик забави крачка, но ги подмина и спря до секцията с книги за ортодоксалния окултизъм.

— Ето — каза той. — Тя взе няколко от тези, върна ги, и взе още.

Свих рамене.

— Това ли е всичко? Не ми звучи никак странно.

— Само дето тя ги взе съвсем насериозно.

— Доста хора го правят.

— Оставете ме да довърша — продължи той. — Тя започна теология и дори отиде на няколко сбирки на местната група. Доста бързо се отказа от това и тогава се срещна с хора, които имаха различни контакти и връзки. Много скоро вече се мотаеше със суфисти, гурдеефяни и дори с някакъв шаман.

— Интересно — казах аз. — А с йоги?

— С йоги не. Когато й зададох същия въпрос, Джулия ми отговори, че търси сила, а не самадхи. Както и да е, тя продължи да завързва все по-странни познанства. Атмосферата взе да става твърде разредена за мен и аз й казах сбогом.

— Защо ли го е правела? — промърморих аз замислено.

— Ето — каза той. — Хвърлете един поглед.

Той ми връчи някаква черна книга и отстъпи назад. Взех я. Беше издание на Библията. Погледнах бележките за издателя.

— Специално издание ли е? — попитах аз.

Той въздъхна.

— Не. Прощавайте.

Взе книгата и я върна на рафта.

— Извинете ме за минутка — каза Рик. После се върна на щанда и измъкна изпод него една картонена табелка. На нея пишеше „Почивка. Ще бъде отворено в…“, а до надписа имаше циферблат с подвижни стрелки. Той ги нагласи така, че да показват половин час по-късно и отиде, за да закачи табелката на входната врата. След това спусна резето и ми махна да го последвам в една стая отзад.

В стаята имаше бюро, няколко стола и картотека на книгите. Рик седна зад бюрото и ми предложи с жест най-близкия стол. Аз седнах. Той включи телефонния секретар, отмести куп формуляри и писма от плота, отвори някакво чекмедже и извади оттам бутилка „Кианти“.

— Какво ще кажете за по чашка? — попита Рик.

— Защо не? Благодаря.

Той стана и отиде до вратата на малката умивалня. Взе две чаши и ги изплакна. После ги донесе на бюрото, напълни ги и побутна едната към мен. И на двете имаше надпис „Шератън“.

— Извинявай, че ти тикнах така Библията — каза той, вдигна чашата си и отпи.

— Изгледа ме така, сякаш очакваше да изчезна сред кълбо от дим.

Рик кимна.

— Убеден съм, че причината тя да търси сила, беше свързана с теб. Занимаваш ли се с някаква форма на окултизъм?

— Не.

— Тя казваше понякога, че не е изключено дори да си някакво свръхестествено създание.

Изсмях се. Той също, миг по-късно.

— Не знам — каза след това. — Има доста странни неща в тоя свят. Едва ли всяко от тях е реално, но…

Аз свих рамене.

— Кой знае? Та значи ти мислиш, че Джулия е търсила някаква система, която да й даде силата да се защити от мен?

— С такова впечатление останах.

Отпих глътка от виното.

— Това е абсолютна безсмислица — му казах. Но въпреки това знаех, че вероятно е било точно така. И ако я бях принудил да влезе в досег с онова, което бе отнело живота й, това означаваше, че в известен смисъл съм отговорен за смъртта й. Ненадейно към болката ми се прибави и чувство за вина.

— Довърши си разказа — казах аз.

— Това е почти всичко — отвърна той. — Уморих се да слушам хора, които непрекъснато искаха да обсъждат вселенски идиотщини и си тръгнах.

— И това е всичко? Тя успя ли да намери подходящата система, подходящия гуру? Какво се случи след това?

Рик отпи голяма глътка и впери поглед в мен.

— Аз наистина я харесвах — каза той.

— Вярвам ти.

— Тарот, Кабала, Златна Зора, Кроули, Фортуна — ето това се случи.

— Задържа ли се при някой от тях?

— Не съм сигурен, но мисля, че да. Научих за това след известно време.