Роджър Зелазни: Кръвта на Амбър

— И аз не знам.

— Добре съм — долетя съвсем слабо гласът на Люк — Напомни ми да черпя едно питие.

В центъра на залата се разрази яростна вихрушка. Миг по-късно от нея нямаше и следа, а на мястото й се бе появил голям правоъгълник.

— Нали си магьосник — каза Рандъм. — Направи нещо!

— Не знам какво, по дяволите, е това — отвърнах му аз. — Никога не съм виждал нещо подобно. Прилича на неконтролирана магия.

В правоъгълника се появиха очертанията на човешка фигура. Контурите й ставаха все по-наситени и реални… Това беше Карта, огромна, увиснала във въздуха Карта, която продължаваше да се материализира. Фигурата…

На Картата бях изобразен аз. Загледах се в собственото си лице. То също се загледа в мен и се усмихна.

— Хайде, Мърл. Купонът тече — чух да казва Люк и Картата се завъртя бавно около вертикалната си ос.

Звънът на кристални камбанки изпълни залата.

Правоъгълникът се обърна така, че от него остана само една черна рязка, която потръпна и се разтвори като театрална завеса. Зад нея се появиха разноцветни гроздове от ярка светлина. Видях и гъсеницата, която пуфкаше от наргилето си, гигантски чадъри и бляскав парапет…

През процепа се подаде ръка.

— Насам.

Чух как Рандъм пое дълбоко въздух.

Бенедикт измъкна неусетно меча си и го насочи към Картата, но Рандъм сложи ръка на рамото му и каза:

— Не.

Наоколо звучеше странна, хаотична музика, която ми се стори съвсем подходяща за случая.

— Идваш ли, или оставаш там? — попитах аз.

— И двете.

— Ти обеща да ми кажеш нещо жизненоважно за сигурността на Амбър, Люк. Майка ти е в безопасност, да чуем каква е тайната.

— Онази, от която зависи твоят живот?

— Онази, от която зависи сигурността на Амбър.

— А-а, тази тайна значи.

— Нямам нищо против да науча и другата.

— Съжалявам. Дължа ти само една тайна. Коя да бъде?

— Тази за Амбър — отговорих аз.

— Далт — каза Люк.

— Какво за него?

— Дийла Десактрикс е негова майка…

— Това вече го знам.

— Тя е била пленница на Оберон цели девет месеца, преди да се роди Далт. Оберон я изнасилил. Затова Далт ви мрази толкова, момчета.

— Глупости! — казах аз.

— И аз това му казах, след като ми продъни ушите с тази история. Предизвиках го да прекоси Лабиринта

— И?

— Той го направи.

— Аз също научих наскоро за това — каза Рандъм — Един от моите емисари ми донесе тази информация от Кашфа. Не знаех обаче, че е преминал през Лабиринта.

— В такъв случай ви дължа още нещо — каза бавно и неохотно Люк. — Добре, слушайте. Далт ме посети на Земята. Именно той е разбил моя склад и е взел оттам складираните оръжия и амуниции. После запалил сградата, за да прикрие кражбата. Все пак успях да намеря свидетел. Та Далт може да цъфне при вас всеки миг. Не знам точно какво е намислил.

— Още един роднина е решил да ни погостува — каза Рандъм. — Как ми се иска да бях единственото дете в семейството.

— Проблемът си е изцяло ваш — каза на Люк. — Сега сме квит. Подай ми ръка!

— Идваш ли?

Той се изсмя и сякаш цялата зала се наклони. Процепът се разшири и ръката сграбчи моята собствена длан. Нещо не беше наред.

Опитах се да го изтегля към себе си, но вместо това сам политнах напред. Стори ми се, че в това ръкостискане има сила, която би могла да разтърси Вселената. Завесите се разделиха пред мен и аз отново видях ярката линия. Обутия в ботуш крак на Люк бе стъпил върху нея.

Някъде далеч зад мен чух Рандъм да вика: „Бе дванайсет! Бе дванайсет!“

…После вече не можех да си спомня какъв е проблемът. Мястото ми се стори прекрасно. Колко глупаво от моя страна, че съм объркал гъбите с чадъри.

© 1986 Роджър Зелазни

© 1995 Ивелин Иванов, превод от английски

Roger Zelazny

Blood of Amber, 1986

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

КРЪВТА НА АМБЪР. ЗНАКЪТ НА ХАОСА. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Фентъзи клуб, No.8. Серия Хрониките на Амбър No.7 и No.8. Превод: [от англ.] Ивелин ИВАНОВ [Blood of Amber / Sign of Chaos, Roger ZELAZNY]. Формат: 20 см. Страници: 416. Цена: 120.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/777]

Последна редакция: 2007-06-30 23:19:26