Роджър Зелазни - Кръвта на Амбър

— Там, откъдето е дошло чудовището, което уби Джулия.

— Можеш ли да я отвориш?

— Готов съм да опитам — казах аз, — независимо колко време ще ми е необходимо.

Върнах се в спалнята и огледах още веднъж стената.

— Мерлин — каза Флора, след като пуснах ръката й и се пресегнах към вратата, — не мислиш ли, че е време да се свържеш с Рандъм и да му разкажеш за случилото се? След това можеш да се върнеш тук заедно с Жерар и да се опиташ да отвориш тази врата.

— Сигурно си права — казах аз, — но аз няма да го направя.

— Защо не?

— Защото той може да ми каже да не го правя.

— И може да се окаже прав.

Опуснах ръце и се обърнах към нея.

— Трябва да призная, че в това, което казваш, има логика — казах аз. — Рандъм трябва да знае за всичко, а аз и без друго вече се увлякох в отлагането на разговора с него. Ето какво предлагам да направим. Ти ще се върнеш в колата и ще ме изчакаш там. Дай ми един час. Ако не се върна дотогава, свържи се с Рандъм и му кажи всичко, което ти казах. Кажи му и за това.

— Не знам — каза Флора. — Ако не се появиш, Рандъм може да си го изкара на мен.

— Просто му кажи, че съм настоял и е нямало как да ме спреш. Всъщност това е самата истина, затова престани да се притесняваш.

Тя сви устни.

— Никак не ми се ще да те оставям, но пък и не умирам от желание да остана тук. Мислиш ли, че една ръчна граната би ти помогнала там?

Тя взе чантичката и понечи да я отвори.

— Не, благодаря. Защо мъкнеш подобни неща със себе си?

Флора се усмихна.

— На тази сянка не мърдам никъде без „подобни неща“. Тук те никак не са излишни. Добре, отивам да те изчакам в колата.

Тя ме целуна леко по бузата и се обърна.

— И се опитай да откриеш Файона — казах аз, — ако не се върна. Разкажи всичко и на нея. Не е изключено тя да намери друго решение на въпроса.

Флора кимна и излезе от стаята. Изчаках входната врата да сех хлопне и после насочих вниманието си към правоъгълника на стената. Площта, която той ограждаше ми се стори почти еднородна. Открояваха се само няколко малко по-концентрирани и по-ярки петна. Проследих очертанията на вратата с дланта на дясната си ръка, като я държах на около два сантиметра от стената. Кожата ми се затопли леко и сякаш ме полазиха мравки. Както бях очаквал, усещането беше по-силно при по-ярките участъци. Реших, че на тези места вратата е по-неустойчиво запечатана. Чудесно. Скоро щях да разбера дали мога да премина и за целта щях да атакувам точно по-ярките петна.

Проникнах с ръцете си още по-дълбоко в плетеницата на Логрус, докато неговите силови линии прилепнаха към пръстите ми като ръкавици от най-фин материал, които едновременно с това бяха по-устойчиви от кой да е метал и по-чувствителни от върха на език. Насочих дясната си ръка към една от по-неустойчивите области, която се намираше, на височината на хълбока ми. Когато я докосвах, усетих как там пулсира заклинанието на някаква странна магия. Изтъних линията на Логрус и я притиснах още по-силно, после продължих да я изтънявам, докато накрая тя проникна от другата страна. Пулсацията отслабна. Повторих същата процедура върху друга област, малко по-горе вляво.

Стоях така, усетил силата, която бе затворила вратата, а моите свръхчувствителни Логрус-инструменти се ровеха из нейната структура. После се опитах да ги задвижа, първо нагоре, а после и надолу. Удължението на дясната ми ръка успя да опише малко по-голяма траектория, преди силата на чуждата магия да успее да го спре. Призовах още от силата на Логрус, променяйки по този начин формата му, и след като тя заблестя пред мен като ярка дъга, я насочих към ръцете си. Когато опитах да помръдна отново енергийните нишки, дясната от тях се придвижи с около трийсетина сантиметра надолу, преди пулсацията да успее да я спре. Когато притиснах в обратната посока, тя достигна почти до горния край на вратата. Опитах отново с лявата. Тя също достигна почти до връхната точка, но после успя да слезе само десетина сантиметра по-долу от първоначалната си позиция.

Вече бях успял да се задъхам, а тялото ми бе плувнало в пот. Напомпах още енергия в „ръкавиците“ си и притиснах техните удължения надолу. Съпротивлението в долната част се оказа дори още по-силно. Пулсацията премина през ръцете ми и достигна до самия център на съществото ми. Спрях, за да си почина. След това увеличих още повече нивото на енергията. Логрус отново се сгърчи, но този път успях да достигна до долния край на вратата. Строполих се на колене, останал без дъх. Минаха няколко секунди, преди да успея да задвижа нишките отново нагоре. Явно входът беше запечатан така, че никога повече да не бъде отворен. Авторът на печата не бе проявил дори нищожна доза артистизъм, но за сметка на това бе наблегнал на бруталната устойчивост.