Роджър Зелазни - Кръвта на Амбър

Застанахме пред входа на голямата стара къща.

— На кой етаж е? — попитаме тя.

— На последния.

Изкачихме няколкото стъпала, които ни деляха от входната врата, за да установим, че е заключена. Хората вече не са така небрежни като едно време.

— Ще я разбием ли? — прошепна Флора.

— Не, твърде много шум ще вдигнем.

Хванах дръжката на вратата с лявата си ръка и прошепнах нужните думи на Фракир. Тя се разви леко, плъзна надолу и се вмъкна в ключалката. Нишката й се втвърди и после направи няколко резки движения.

Тихото щракване означаваше, че езичето на ключалката е прибрано. Аз завъртях дръжката и я бутнах леко напред. Вратата се отвори. Фракир се върна към предишната си роля на невидима гривна.

Влязохме и тихо затворихме вратата след себе си. Върху разкривеното огледало, което подминахме, не се появиха образите ни. Поведох Флора нагоре по стълбището.

От единия от апартаментите на втория етаж се чуваше тих разговор, който заглъхна преди да стигнем до третия етаж. И нищо повече. Никакъв вятър, никакви разсърдени кучета.

Вратата на апартамента на Джулия беше сменена и върху нея се мъдреше нова, лъскава ключалка. Почуках и зачакахме. Отговор не последва и аз почуках отново след около минута.

Никой не се показа. Опитах бравата. Вратата беше заключена, но Фракар отново ми се притече на помощ. Ръката ми трепна, когато си спомних за последното си идване дотук. Знаех, че обезобразеното й тяло вече не лежи на пода. Знаех, че звярът убиец не ме чака вътре. Въпреки това спомените за онзи ден ме стиснаха за гърлото.

— Какво има? — прошепна Флора.

— Нищо — казах аз и отворих вратата.

Доколкото си спомнях, когато Джулия се нанесе тук, апартаментът беше полуобзаведен. Старите мебели си бяха все още тук — канапето и малката масичка, няколкото стола, другата по-голяма маса. Нищо не бе останало от мебелите на Джулия, на пода бе постлан нов килим, а самият под явно бе лъскан наскоро. Вероятно още никой не бе наел апартамента, защото наоколо не се виждаха никакви лични вещи.

Влязохме вътре и затворихме вратата. Освободих магията, която ни бе прикривала до момента и се захванах да прегледам отново стаите. Веднага щом магическото було на невидимостта се стопи, всичко около нас видимо просветна.

— Не мисля, че ще откриеш нещо — каза Флора. — Всичко наоколо мирише на паркетин, препарати за дезинфекция и прясна боя…

Кимнах.

— Така е, но очевидните неща не влизат в сметките ми. Смятам да потърся нещо друго.

Успокоих съзнанието си и призовах силите на Логрус. Ако някъде наоколо имаше следи от предишни магически действия, то вероятно щях да успея да ги забележа. После тръгнах бавно из дневната, като оглеждах внимателно всичко под най-различни ъгли. Флора също се зае да претърси стаята с помощта на метод, който можеше да бъде наречен „погледни под всичко“. Различните части от стаята проблясваха леко, докато ги оглеждах в онзи диапазон на спектъра, където на тази Сянка можеха да бъдат забелязани проявите, които ме интересуваха.

Нищо, малко или голямо, не се изплъзна от погледа ми. Не открих нищо интересно. След известно време продължих със спалнята.

Флора вероятно ме е чула да поемам дълбоко въздух, защото само секунди по-късно се озова до мен, вперила поглед в шкафа, пред който бях застанал.

— Има ли нещо вътре? — попита тя и протегна ръка, но после бързо я дръпна назад.

— Не вътре, а зад него.

Някой бе преместил шкафа при почистването на апартамента. Преди той стоеше на около метър вдясно. Това, което бях видял, продължаваше още малко по-надясно и над шкафа — в по-голямата си част бе закрито от него. Бутнах шкафа на предишното му място.

— Все още не виждам нищо — каза Флора.

Пресегнах се и хванах ръката й, като разширих обсега на Логрус, така че и тя да види това, което имах предвид.

Флора се протегна и прокара пръсти по бледото правоъгълно очертание на стената.

— Прилича ми на врата — каза тя.

Аз също се загледах в очертанието — бледа, сякаш прогорена линия. Явно беше запечатано от известно време насам. Вероятно след известно време щеше съвсем да излинее и да изчезне.

— Това е врата — отговорих й после.

Флора ме изтегли след себе си в съседната стая, за да проверим обратната страна на стената.

— Тук няма нищо — отбеляза тя. — Явно не са използвали вратата, за да влязат оттук в другата стая.

— Абсолютно правилно — казах.аз. — Тази врата води към някое друго място.

— Къде по-точно?