Роджър Зелазни - Знакът на Хаоса

— Нямаме време за губене — казах аз.

— В такъв случай отговорът ми е „не“ — заяви Джасра. — Заключете ме някъде и вървете във Владението без мен.

Погледнах към Мандор.

— И все пак бих могла да размисля — каза тя, — стига да изпълните тази моя малка прищявка.

— Не виждам с какво би могло да ни навреди това — каза Мандор.

— Позволи й тогава да говори — капитулирах аз.

— Можеш да говориш, тай’ига.

И все пак първите й думи не бяха отправени към Джасра, а към мен.

— Мерлин, трябва да ми позволиш да дойда с теб.

Отидох до нея, за да мога да виждам лицето й.

— Няма да стане — казах след това.

— Защо не?

— Защото страстното ти желание да ме предпазиш може да се превърне в пречка за мен, ако ми се наложи да рискувам.

— Но то е заложено в природата ми.

— Твоята природа може да ми създаде сериозни проблеми — казах аз. — Не ме разбирай погрешно. Бих си поговорил с удоволствие с тео, след като всичко приключи. Но дотогава ще ти се наложи да постоиш тук.

Джасра се прокашля.

— Това ли е всичко, което искаше да кажеш, или има още нещо, лично за мен? — понита тя.

Последва дълга пауза. Накрая Найда каза:

— Смяташ ли да отидеш с тях или не?

Джасра й отговори, сякаш претегляше всяка своя дума.

— Това е тайна, лична мисия — каза тя. — Въобще не съм убедена, че тя се подкрепя от по-възрастните родственици на Мерлин в Амбър. Съгласна съм, че бих могла и да спечеля от участието си в нея, но нека не забравяме, че рискът е наистина голям. Аз, разбира се, искам да получа свободата си и да си възвърна Владението. Предложението на Мерлин е почти равностойно. Но той иска да се откажа също и от отмъщението си. Какви са гаранциите за мен, че след като всичко приключи, някой по-влиятелен член на кралското семейство няма въпреки това да ме обяви за враг на Амбър? Мерлин не може да ми обещае безопасност от името на всички, нали?

Въпросът естествено беше отправен по-скоро към мен и тъй като не разполагах със задоволителен отговор, изпитах истинско облекчение, когато тай’ига-га каза:

— Мисля, че бих могла да те убедя, че е изцяло в твой интерес да ги придружиш и да направиш всичко, на което си способна, за да им помогнеш.

— Не мисля, че молбите биха помогнали — подхвърли Джасра.

— Ще трябва да обсъдим това насаме.

— Съгласна съм — каза Джасра, вероятно изкушена от любовта си към интригите.

— Мандор, накарай я да каже всичко още сега — заявих аз.

— Чакай! — възпротиви се Джасра. — Или ще поговоря с нея насаме, или забрави за помощта ми.

Бях започнал да се чудя с какво ли толкова би могла да ни помогне, след като сама си призна, че не може да се възползва от силата на Извора. Вярно, сигурно познаваше Владението доста добре, но аз така и не бях виждал магическите й способности в действие.

От друга страна, исках да приключа с Маскирания веднъж завинаги, а силите на още един посветен в Умението можеха да наклонят везните на победата в наша полза.

— Найда — казах аз, — да не би да си намислила нещо, което би могло да навреди на Амбър?

— Не — отвърна тя.

— Мандор, в какво се кълнат тай’ига?

— В нищо.

— Добре тогава — съгласих се аз. — Колко време ще ви е необходимо?

— Дайте ни десет минути — каза Найда.

— Хайде да се поразходим — обърнах се аз към Мандор.

— Дадено — каза той и подхвърли към Найда трета сфера, която също закръжи около нея малко над нивото на талията й.

Двайсетина секунди по-късно вече вървяхме бавно по коридора.

— Мислиш ли, че Джасра би могла да я освободи? — попитах аз.

— Едва ли. Не е чак толкова лесно да се разруши защитата на моите сфери. Има магьосници, които биха могли да го постигнат, но не и за десет минути.

— Тази проклета тай’ига е пълна с изненади. Вече почвам да се чудя тя ли зависи от нашето благоволение, или ние от нейното.

— Просто иска да убеди Джасра да се присъедини към нас — каза Мандор. — Иска червенокосата дама да ни придружи, за да бъдеш в по-голяма безопасност, тъй като няма да може да дойде с нас.

— Тогава защо трябваше да обсъдят въпроса насаме?

— Нямам никаква представа — призна си той.

— Виж, не ми остава много време, а трябва да свърша още една дреболия. Би ли останал тук, докато се върна, за да държиш двете дами под око?

Мандор се усмихна.

— А ако срещна някой от твоите роднини, да му се представя като благородник от Хаос, така ли?

— Нали си магьосник, измисли нещо.

— Дадено — каза той, после плесна с ръце и изчезна.