Кевин Андерсън - Скритата империя

Макар и колебливо, Ческа прие предложението му. Преминала подготовка при говорителката Ихи Окая, тя беше достатъчно наясно с политиката, за да знае, че Рос може да е „проблем“. Младата жена допря показалец към пълната си долна устна.

— Признавам, че твоята Синя небесна мина има отличен бизнес потенциал. Но ако не успееш и аз вече съм сгодена за теб, ще пропилея шанса си да сключа добър брачен съюз. — Той не можеше да определи дали само го дразни.

— Разбирам предпазливостта ти, Ческа — отвърна Рос. — Баща ми ме прогони, но се кълна, че сам ще успея. Убеден съм, че ще изплатя фабриката. Мечтая да стана независим и силен и знам точно как да го постигна.

Тя сви рамене.

— А какво ще каже семейството ми? Родът Перони също е могъщ клан. Тъй като съм единствена дъщеря, баща ми очаква от мен велики неща.

Рос сключи ръце пред себе си.

— Така и трябва. Но ти очевидно ще станеш следващата говорителка. Това определено ще задоволи гордостта му, нали?

Той се радваше, че имат възможност да разговарят откровено, но не можеше да определи дали Ческа си играе с него, или искрено обмисля предложението му. Макар че изпитваха топли чувства един към друг, решението им щеше да се основава на разумен анализ на последиците, а не на фриволно романтично лекомислие. Истински скитнически брак.

— Ето какво мога да ти предложа, Рос Тамблин — накрая каза Ческа, скръсти тънките си ръце на гърдите си и се опита да скрие веселата си усмивка с безизразна маска. — Ще се съглася да се омъжа за теб, ако успееш да изплатиш Синята небесна мина и да излезеш на печалба.

Той се засмя.

— Лесна работа… въпреки че може да отнеме известно време. Готова ли си да чакаш? Дай ми четири години.

— Не бързам. Нека са четири години. Мисля, че ще издържа дотогава, без да се омъжа.

И така, през последните три години Рос се бе грижил за Синята небесна мина. Нито веднъж не я напусна, нито за миг не изгуби надежда и не проявяваше желание да се помири със стария си баща. Усърдно се трудеше в облаците на Голген, особено богат източник на гориво за космически двигатели.

Вече беше тридесетгодишен и скоро щеше да изплати огромната си фабрика. Това му даваше основание да се гордее и щеше да му позволи да се докаже пред баща си. Тази година най-после щеше да изпълни целта си — вече бяха определили датата на сватбата.

Грамадната небесна мина се разтърси във въздуха. Белите гълъби запърхаха на прътовете си и още четири излетяха в небето. Рос погледна през перилата и видя гневен възел от огнени кълба, дълбоки гръмотевични бури, напомнящи на кипящо електрическо море. Приближаваха се.

Интеркомът го сепна — вахтеният капитан го беше открил.

— Силна турбулентност под нас, шефе. Никога не сме виждали такова нещо. — Вахтеният капитан бе прекарал целия си живот на скитнически небесни мини и Рос знаеше, че се е сблъсквал с всички възможни атмосферни явления.

Той повиши глас, за да надвика хапещия вятър.

— Смяташ ли, че трябва да придвижим небесната мина?

Капитанът незабавно отговори:

— Турбулентността се приближава прекалено бързо, Рос. Не можем да я избегнем, даже да се опитаме.

В този момент гъстият облачен слой се разцепи като мехур и Рос напрегна очи, за да види, за да повярва. От тихите глъбини изплува величествена кристална фигура, искрящо диамантено кълбо, което се издигаше… и растеше.

— Божичко! Виждаш ли… — Интеркомът запращя от смущения.

Рос с още по-голямо удивление разбра какво вижда. Кораб.

Извънземният кораб бе грамадна сфера, осеяна с триъгълни израстъци като пресечени пирамиди, забити в стъклен балон. От върховете им излизаха сини мълнии и се свързваха в електрическа паяжина. Някакъв вид оръжие, странна структура от най-дълбоките пластове на газовия свят. Не можеше да си представи що за разум го е построил — нито какво иска.

Рос пусна перилата и с препъване заотстъпва назад.

— Издигни небесната мина! — извика той, ала не знаеше дали вахтеният го чува. — Издигни мината с още един километър… по дяволите, нека са десет!

Извънземният кораб продължаваше да се приближава, безшумен и злокобен. В сравнение с него небесната мина приличаше на комар.

Рос внезапно си представи морско чудовище на старата Земя, което изплува, за да погълне ветроходен кораб. Умът му не можеше да възприеме заоблеността на диамантения корпус, който отразяваше сините мълнии.

— В името на Пътеводната звезда! — Беше чувал стари скитнически разкази за тайнствени видения край газови планети, но никой никога не бе предполагал, че наистина може да съществуват извънземни, обитаващи дълбините.