Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Тръгна си по-загрижен как да постъпва приживе, отколкото с какво ще бъде запомнен след смъртта си.

Прибра се в личните си покои и се сепна, като видя трептящ силует, който го очакваше зад многоцветните прозрачни стени.

Не си спомни да е насрочвал среща с някоя от задължителните по мандат любовници. През последните дни бе така ангажиран с постоянните срещи с болния си баща и размишленията в костницата, че му се налагаше да отменя голям брой от уговорените, съвкупления. Много скоро, след като седнеше в трона като новия маг-император, никога вече нямаше да има любовници. Но колкото повече наближаваше този миг, от който изпитваше страх, толкова по-силно усещаше, че удовлетворението от физическите удоволствия помръква. По-велики неща ангажираха съзнанието му.

С изненада видя, че го чака Тор’х. Младият мъж се бе изправил надменно и го очакваше с твърда решителност.

— Наложи се да се позова на кръвното си право, за да убедя охраната и бюрократите да ме допуснат тук. Имам нужда да се видим насаме.

Джора’х затвори вратата и каза:

— Винаги се радвам да разговарям с теб, Тор’х.

Престолонаследникът огледа преценяващо сина си.

Беше очевидно, че младият мъж се е изкъпал и е положил педантични грижи за външния си вид. Лицето му бе напудрено. Бе си поставил грим и сенки, а чистата му кожа излъчваше уханието на странен, съблазнителен парфюм.

Но очите му продължаваха да гледат с остротата, придадена им от шайинга, който правеше очертанията му в тизма неясни и ефимерни. Неспокойни. След началото на ужасяващите атаки на хидрогите, помисли си Джора’х, снабдяването с шайинг в Илдирийската империя вероятно бе затруднено. Както и всичко останало.

Тор’х се бе облякъл в пищна губернаторска униформа, както изискваше ролята му на евентуален наследник. Младият мъж имаше гордо и самоуверено поведение — твърде значителна промяна след доскорошните хедонистични дни и отказа му да погледне сериозно на задълженията си. Твърде много неща се бяха променили в живота на това момче, което бе очаквало всичко да му бъде сервирано върху украсен със скъпоценни камъни поднос.

Когато до неотдавна Джора’х посещаваше сина си, го намираше неизменно размъкнат и с посивяло лице до изпадналия в безсъзнание губернатор. Сега обаче Джора’х се впечатли. Тор’х изглеждаше като човек, преживял големи изпитания и възмъжал твърде забележимо. Младият мъж очевидно бе стигнал до някакво решение.

— Ти ми даде да разбера достатъчно ясно, татко, че искаш да се обучавам тук, в Призматичния палат. Но толкова много неща се промениха, откакто ми каза, че искаш да се върна на Илдира. Губернаторът на Хирилка продължава да е в дълбок подтизмов сън, без да дава никакви признаци, че изобщо ще се събуди.

Гласът на Тор’х се задави, но той успя да се овладее.

Джора’х разбираше колко много обича чичо си Руса’х младият мъж.

— Медицинският персонал прави всичко възможно…

Тор’х го прекъсна:

— Знам. — Направи крачка напред. — Татко, хидрогите опустошиха културите, градовете и космодрума на Хирилка. Хората там — много от тях мои приятели — са тежко ранени. Като добавка към техните страдания губернаторът — най-пряката им връзка с мага-император — вече не е при тях’, нито се очаква да се върне някога. А заместването му не е подготвено. — Той повдигна рамене — Искам да се върна на Хирилка и да наглеждам спасителните и възстановителните операции. Някой трябва да упражнява контрол. Хората там се нуждаят от ръководство.

Молбата му изненада Джора’х, но той се замисли сериозно над нея. Може би беше добро решение. От подобна задача младият мъж положително би научил повече неща за отговорността на владетеля, отколкото от всички инструкции, които би получил в Призматичния палат. Усети се, че кима.

— Това е великолепна идея, Тор’х. — От изненада и облекчение на лицето на сина му грейна мимолетна усмивка. — Първата ми реакция е да те запазя и задържа тук на Илдира, но самият аз прекарах твърде лишен от предизвикателства живот. Това не ме подготви достатъчно да наметна плаща на мага-император. Предстои ти да станеш престолонаследник в по-млада възраст от тази, на която бях аз, но твоята молба показва, че ти вече се подготвяш. Да, съгласен съм. Хирилка се нуждае от теб.

— Благодаря, татко.

Тор’х, изглежда, изпитваше едновременно тъга заради безнадеждното състояние на чичо си и радост, че ще се върне на планетата, която бе негов дом от толкова много години.