Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Язра’х и зверовете й реагираха светкавично. И тя, и исикските котки скочиха напред като светкавици. Язра’х блъсна назад с две ръце мага-император и застана пред него, за да го предпази с тялото си от връхлитащия нападател. Убиецът не улучи набелязаната си жертва с двойния удар, а само раздра с единия нож пъстрия плат на мантията на мага-император, а с другия сряза ръката на Язра’х.

Тя избута Джора’х към спасителния какавиден трон и пак застана пред него, за да го предпази от други нападатели. Изобщо не помисли да спре животните си да не разкъсат нападателя на баща й. Мускулестите исикски котки връхлетяха върху изцъклилия очи медицински служител и писъците му скоро заглъхнаха. Само една от котките получи повърхностна драскотина, преди безжизнените му ръце да изтърват кристалните ножове.

Телохранителите сграбчиха останалите поклонници-убийци. Хирилкийците не оказаха съпротива. Мозъците им бяха упоени, а мислите им — замъглени като под хипноза. У още двама от тях откриха смъртоносни оръжия.

Без да обръща внимание на дълбоката рана на ръката си, Язра’х се изправи заплашително пред платформата. Челото й блестеше от пот. Кръвта на медицинския служител се беше размазала по ръцете й. Исикските котки поглъщаха с удоволствие и настървение закуската си. Язра’х направи рязко движение и ги накара да застанат до нея, макар да й се искаше да ги остави да довършат изменника пред очите на пленените хирилкийци.

— Ние не искаме да служим на фалшив маг-император — обади се един от пленниците. — Ти си сляп за Извора на светлината. Трябва да бъдеш отстранен, за да могат илдирийците отново да последват духовните нишки. Единствено император Руса’х съзира правия път.

— Император Руса’х? — попита Джора’х и пак стана от какавидения трон. — Какви ги върши брат ми?

Но преди да получи отговор, усети остра болка в гърдите, сякаш кристално острие прониза сърцето му. Друг убиец? Скрит стрелец? Болка и ужас взривиха съзнанието му. Краката му се подгънаха и той рухна на пода.

Оглушителен писък разтърси нишките на тизма.

Пери’х.

Джора’х вече беше доловил страха и объркването на кандидат-губернатора, но не бе успял да вникне в подробностите. Както в случая с малобройната група на Марата, из цялата империя непрекъснато възникваха смутове.

Но сега се беше случило най-лошото. Беше невъобразимо! Духовната нишка, която го свързваше с Пери’х, беше прекъсната.

Съвсем смътно, като от огромно разстояние, Джора’х чуваше ръмженето на исикските котки, които се оглеждаха за нов нападател, когото да връхлетят. Макар и замаяна от прекъсната връзка с брат си Пери’х, Язра’х беше приклекнала до баща си. Телохранители и придворни притичваха по стъпалата на платформата, крещяха и искаха да разберат какво се е случило. Но Джора’х не беше в състояние да им отговори.

Съзнанието му се разтърсваше от болка и скръб. Частица от същността му беше откъсната завинаги.

— Пери’х е мъртъв!

Той стисна ръце и го връхлетя още по-ужасяващо прозрение. Синът му не беше просто мъртъв. Беше убит!

— Пребили са го до смърт на Хирилка.

В съзнанието му нахлуха мъчителни видения на вероломно предателство. Когато ужасът най-после стихна в черепа му в постоянна пулсираща болка, Джора’х примига и видя втрещените изражения на струпалите се около него.

Язра’х му помогна да се надигне от пода. Той се олюля за момент, после застана твърдо на краката си и каза достатъчно високо, за да го чуят всички:

— Пери’х е коварно убит. Собственият ми брат Руса’х е обявил война на Илдирийската империя.

По време на рутинния патрул с манипулата бойни лайнери Зан’нх демонстрира непоколебимата си решителност пред илдирийската раса. Трябваше да се покаже безстрашен, макар изобщо да не беше убеден, че Слънчевият флот може да защити отломъчните колонии срещу страховития неприятел, който се беше надигнал срещу Империята. Но илдирийците трябваше да вярват, че е така, и той беше готов да отговори на очакванията им.

Спомни си какво му повтаряше адар Кори’нх по време на обучението му:

— Собствените ти съмнения са най-мощното оръжие на противника. Като адар ти представляваш целия Слънчев флот. Когато вождът е силен и уверен, флотът също е силен и уверен.

Зан’нх се усещаше засенчен от великия си предшественик. Бившият адар притежаваше изключителни тактически умения и непоколебима смелост, но и те не бяха достатъчни, за да му гарантират победата. Със самоубийствената си храброст Кори’нх беше нанесъл унищожителен удар на хидрогите, но все пак не беше спечелил войната. Хидрогите продължаваха неспирните си нападения.