Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Проснат на плочите, младият мъж протегна ръка към духовните нишки, които блещукаха около него. През болката и недоумението сграбчи ярката нишка на тизма, която го свързваше с баща му, и я стисна като спасително въже… и светлината най-после го прие милостиво.

Копията и тоягите продължиха да се стоварват и да разкъсват безжизненото тяло на Пери’х още дълго, много дълго.

Макар понякога да заемаше мястото си в подобния на клетка какавиден трон, както се очакваше, Джора’х доста често слизаше от него и се разхождаше по коридорите на палата. На два пъти дори се появи по улиците на Миджистра.

Илдирийците едновременно се изумяваха и ужасяваха, но Джора’х усещаше, че в тези объркани времена трябва да предизвиква непоклатимите им схващания. С течение на столетията илдирийските традиции се бяха вкаменили, без да са в съгласие с естествените закони на всемира. Империята се нуждаеше от промени, за да оцелее. Джора’х беше твърдо решен да покаже на илдирийците как да го постигнат.

След като зае обичайното си място под купола на небесната сфера, вратите се отвориха, за да влязат поклонниците. Както всеки ден сред изпъстрените от сенки коридори чакаха стихнали в страхопочитание групи илдирийци. Всички бяха минали през съответните протоколни процедури и сега Джора’х щеше да възнагради предаността им със своята благословия и усмивка.

Напрегната и нащрек, Язра’х зае мястото си пред платформата заедно със своите котки. Вече беше избрала сама пазачите и беше поела ролята си на главен телохранител, въпреки че много илдирийци коментираха с притеснение тази поредна промяна в традициите. Джора’х усещаше недоумението им, но знаеше, че трябва да свикнат. Дъщеря му стоеше до него и посрещаше всеки поклонник с изпитателния си поглед.

Най-напред Джора’х приветства цяла тълпа земеделци, които го гледаха с блеснали от обожание очи. Бяха пристигнали от обединената отломъчна колония на Хийлд, за да му поднесат уверенията си, че ще продължат да прилагат умения и да полагат усилия, за да опазят колонията непоклатима. Джора’х ги отпрати с благосклонна усмивка.

Втората група поклонници се състоеше от осем лекари, партньорки за наслади и свещеници-философи, всички до един измършавели и мрачни, пристигнали чак от Хирилка. Джора’х ги усети през тизма объркани и с размътено от големи дози шайинг съзнание и това го накара да изпита неприятно чувство. Тази беше четвъртата група от хирилкийски поклонници през последните седмици. Защо идваха толкова много молители оттам? И каква почит се надяваха да му отдадат със замъглените си мозъци?

Щом изпитите поклонници се приближиха, Джора’х забеляза дълбокия мрак в очите им и болката от преживените наскоро ужасяващи страдания при нападението от хидрогите. Щом застанаха пред него, той ги приветства.

После, подтикнат от импулс, магът-император слезе от трона и застана в цял ръст на платформата. Поклонниците от Хирилка се изумиха и дори се подразниха, че си позволява да погазва свещените традиции, но Джора’х вдигна ръце.

— Народът на Хирилка преживя толкова ужасни зверства и изпита толкова много страдания. Не е прилично от моя страна да се излежавам в удобния трон, когато сте положили толкова усилия, за да дойдете да ме видите. Оказвам ви уважението си, като заставам прав пред вас.

Поклонниците го погледнаха вторачено, с присвити очи, по-скоро изучаващо, отколкото с преклонение. Странното им поведение го озадачи, но шайингът му пречеше да ги усети по-ясно през тизма.

Един от свещениците-философи се поклони едва забележимо. Думите му прозвучаха безизразно и като заучени:

— Нашето пътуване изпълни предназначението си, тъй като видяхме онова, което искахме да видим.

Джора’х забеляза отнесените им погледи и изпита още по-силно раздразнение, че всички тези хора, също като Тор’х, бяха погълнали толкова много шайинг, преди да пристъпят в залата за аудиенции. Вероятно трябваше да наложи още една драстична промяна — да заповяда употребата на наркотика да се спре. Но шайингът беше основното производство на Хирилка, една от малкото оцелели от нападение на хидроги колонии. Той се намръщи; но знаеше как да постъпи.

— Благодаря ви, че ме посетихте.

Все още гледаше свещеника-философ, когато убиецът се втурна към него.

Третият мъж в редицата измъкна две дълги, наточени като кристали остриета от ръкавите си. Беше медицински служител и отлично знаеше как и къде да нанесе ударите. Втурна се по стъпалата към мага-император. Двата ножа лъснаха ослепително, щом замахна.