Кевин Андерсън: Време на огън и мрак

— Погледнете го! Перфектен е. Ако системите му са в изправност, може да възпроизведем технологиите им. Това може да е най-голямото ни откритие след производството на бойни компита или дори… след намирането на кликиските портали. Представяте ли си? — Високият швед беше готов да затанцува.

— Освен това ви носим и записките от проучванията на един скитнически учен — намеси се Морийн. — Информацията може да ви е от полза.

Официалните лица позираха за снимки на фона на хидрогския кораб. След толкова тъжни вести напоследък репортерите щяха да се вкопчат в тази история със същия ентусиазъм, с който бяха отразили бременността на кралицата.

Въпреки това корабът напомняше, че хидрогите могат да ударят Земята във всеки момент. Питър си помисли за Базил, който го дебнеше в сенките на двореца. От друга страна, по-добре е да се биеш със съперник, който не се притеснява да се изправи срещу теб.

Мантата бързаше да прибере оцелелите командири от разбиваческия флот. Шестдесетте кораба камикадзе вече трябваше да са размазали хидрогите при Кронха 3.

Илдирийските двигатели на мантата работеха на пълна мощност, техниците и бойните компита наблюдаваха внимателно системите за претоварване. Адмирал Стромо изоставаше от графика със седемнадесет часа. Беше настоял да направят пълна инспекция на кораба преди излитане, все едно отиваха на учение, а не на бойна мисия, в която времето е едва ли не най-важното нещо. Все пак спасителните капсули разполагаха с въздух и припаси за поне още ден, може би два. Стромо имаше достатъчно време.

Генерал Ланиан нямаше търпение да изпробва новите разбивачи и бе видял своя шанс, когато хидрогите нападнаха облачния комбайн на Кронха 3. Новите съдове имаха подсилен корпус и екипаж почти изцяло от компита и бяха разработени, за да се разбиват във вражеските бойни кълба. Според плановете човешките командири трябваше да катапултират преди сблъсъка и да бъдат прибрани от мантата. На хартия операцията изглеждаше почти перфектно.

Адмиралът спеше в кабината си: бе оставил командването на дежурния офицер. Когато чу алармата за събуждане, измърмори сърдито, че на командирите на сектори трябва да им се полага повече сън. Смъкна се от койката, потърка очи и се приготви за дежурство. Трябваше да дава пример на подчинените си, въпреки че предпочиташе да си остане вкъщи. Силните страни на Стромо бяха в бюрокрацията и бумащината. Имаше много други офицери от ЗВС, които жадуваха за слава и повишения. Някой от тях със сигурност щеше да е по-подходящ за тази операция.

Но все пак той беше тук. Имаше заповеди. Искаше да ги изпълни възможно най-бързо и да се върне.

Наплиска лицето си с вода над малката мивка. Опипа бузите си и усети, че леко дращят, но реши, че може да изчака още един ден, преди да изпие хормоните, които спираха растежа на брадата. Хапчетата разстройваха стомаха му, а бръсненето беше досадно.

Облече изгладена униформа, наведе се към огледалото и увеличи изображението. Виждаха се следи от двойна брадичка. Лицето му също беше подпухнало, при това не от спането. Може би трябваше да почне да прави някаква гимнастика.

Не искаше отново да влиза в битка и да се налага да се прави на железен командир. Но от началото на войната с хидрогите малко неща в живота се развиваха според желанията му. Знаеше, че му се присмиват и подигравателно го наричат „Стой си вкъщи, Стромо“, защото предпочиташе работата на бюро вместо бойните операции. Определено желанието за комфорт и предсказуемост бяха потиснали гордостта и амбицията му.

Мигащите светлини на стената му напомниха, че има няколко минути да стигне до мостика, ако иска да е там, преди да навлязат в Кронха 3. Трябваше да седи на командния стол през по-голяма част от досадната операция. Приглади късата си сива коса, пое дъх и си намести медалите. Повечето бяха дадени заради дългата служба и късмета да е на точното място в точното време. Готов за изпълнение на дълга.

Тръгна със стремителна крачка по коридора. Изпънат гръб, издадена брадичка, все едно на парад. Подмина няколко бойни компита и им кимна по навик. Не се изненада, когато те не отвърнаха на поздрава. За разлика от приятелските модели, при военните тези неща не присъстваха в програмата.

Бойните компита бяха високи почти колкото човек и имаха бронирано тяло и дебели крайници. Подсилената мускулатура и синтетичното покритие ги правеха по-здрави и издръжливи от човешките войници. Беше успокояващо да имаш толкова много от тези полезни машини на борда.