Кевин Андерсън: Време на огън и мрак

Тежкият транспортен кораб, носещ знаците на Земните въоръжени сили, се спусна на площада пред Двореца на шепота. Овациите почти заглушиха шума от двигателите. Почетната стража проправи коридор през ентусиазираната тълпа и опъна пурпурен килим за крал Питър и кралица Естара.

Кралят, който вървеше в перфектен синхрон със съпругата си, процеди с крайчеца на устата си:

— Толкова рядко ми се случва да обявя добри новини, които да не са стопроцентова лъжа.

Кралицата знаеше, че председателят Базил Венцеслас ги наблюдава, готов да реагира при най-малката им грешка, и отвърна също толкова предпазливо:

— Твърде често ни се налагаше да почитаме загиналите. Посрещането на завръщащите се герои е за предпочитане.

Никой не бе очаквал, че след битката при Оскивъл ще бъдат открити оцелели. Смяташе се, че изчезналите войници са убити от хидрогите. Но сега тридесетимата оцелели се спускаха по рампата, сякаш нямаха търпение да вдишат земния въздух. Всички носеха нови униформи, предоставени им от спасителния екип. Според докладите незабавно бяха изхвърлили дрехите, с които ги бяха облекли скитниците.

Охраната, която с мъка удържаше въодушевената тълпа, пропусна близките и важните личности напред. По време на обратното пътуване бившата председателка Морийн Фицпатрик беше съобщила имената на оцелелите. Роднините обикаляха от един войник на друг и всичко свършваше с прегръдки и ридания, щом попаднеха на правилния.

Питър знаеше, че въпреки тържественото посрещане ханзейското правителство е в неудобно положение заради намирането на оцелели. Битката при Оскивъл беше истински разгром за ЗВС. Много войници бяха оставени да умрат в повредените кораби и непотърсените спасителни капсули. Но ето че скитническите кланове ги бяха спасили. Морийн Фицпатрик и семействата на неоткритите бяха тръгнали към Оскивъл за възпоменателна церемония и по чиста случайност се бяха натъкнали на скитническите корабостроителници.

Несъмнено много повече войници можеха да бъдат спасени, ако ЗВС не ги бяха изоставили. Щом приключеха тържествата, хората щяха да започнат да задават въпроси. Този път Базил щеше да е поставен натясно, но Питър знаеше, че точно в такива моменти председателят става най-опасен.

Пред очите му изплува споменът за избитите делфини в кралския басейн. Базил не беше реагирал добре на изтичането на информация за неразрешената бременност на кралицата. Питър все още усещаше миризмата на кръв и солена вода.

— Придържайте се към графика — прозвуча гласът на Базил от малкия микрофон в ухото му. — Много се бавите.

Кралят стисна ръката на Естара и се обърна към кораба за главната атракция. Тълпата усети задаващия се спектакъл и притихна. Вратите на товарния сектор се отвориха със силно стържене. Появиха се членове на екипажа и войници с товароподемна техника и с общи усилия извадиха останките на хидрогския кораб.

Скитниците бяха открили мъртвия кораб в пръстените на Оскивъл, след битката. Това беше само разузнавателен съд с диаметър около десет метра, но тълпата зяпна от удивление и страх.

Докато спускаха кораба на земята, Морийн Фицпатрик и внукът й, един от тридесетимата оцелели, се приближиха до Питър и Естара. Бившата председателка стисна ръката на краля, все едно бяха бизнес партньори. Тя много добре знаеше с колко малко власт разполага в действителност Питър и каква е ролята му.

— Ваше величество, наложи се да оставим скитниците да избягат, в замяна на хидрогския кораб. Надявам се, че смятате сделката, за правилна.

— Сигурен съм, че скитниците няма да ни навредят. — Според него настоящите враждебни действия бяха неправилни и изразходваха ценни военни ресурси. Още един от грешните ходове на Базил. — Постъпили сте правилно. Сега имаме непокътнат вражески кораб. Ще се погрижа и двамата да получите признание за действията си.

Морийн беше доволна от завръщането си в светлините на прожекторите. Приличаше на котка, преяла с канарчета.

Естара се обърна към мълчаливия млад внук на бившата председателка.

— Изглеждате разсеян, господин Фицпатрик. Добре ли сте?

— Извинете… сетих се за едно лице.

— Тези разговори за скитниците го потискат. — Морийн докосна ръката на младия мъж. — И той, и останалите имат нужда от дълга почивка. Ако успея да убедя генерал Ланиан.

Междувременно учените на Ханзата се бяха приближили към извънземния кораб. Ларс Рурик Свендсен изглеждаше като дете, което отваря най-големия подарък на рождения си ден.