Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Съжалявам, генерале, но вече подадох документи за уволнение от ЗВС. Ще се посветя на други дела.

Ланиан го погледна изненадано.

— Прибрахте се едва преди четири дни. Все още не сте си починали, така че е рано за толкова важни решения. Възстановете се и ще поговорим пак, щом сте готов.

Патрик знаеше, че може да няма друг шанс, и заговори бързо:

— Сър, спомняте ли си как заловихме един товарен скитнически кораб по време на патрул?

Лицето на генерала не трепна.

— Опасявам се, че не помня подобно нещо.

— Наистина ли? Заловихме кораба и конфискувахме товара екти. Името на капитана беше Рейвън Камаров, от известен скитнически клан. — Той присви очи. — Вие заповядахте да унищожим кораба.

Лицето на Ланиан се вледени.

— Не, господин Фицпатрик. Нямам спомени за такова нещо. Нито пък вие.

Патрик кипна. И тъкмо да повиши глас и да разобличи генерала пред всички, се приближи някакъв офицер.

— Генерал Ланиан, възникнала е спешна ситуация.

Ланиан примигна и изведнъж сякаш се притесни.

— Какво има?

Офицерът снижи глас, но не достатъчно.

— Бойните компита, сър. Изглежда, има някаква неприятност с тях. — Огледа стаята и явно позна Ямейн. — Докторе! Вашето експертно мнение ще ни е от полза. Транспортът е готов. Ще ни придружите ли?

Морийн се усмихна и размаха ръце, за да прекъсне надигащото се объркване.

— Дългът зове! Не е лесно да си главнокомандващ на Земните въоръжени сили. Няма от какво да се притеснявате обаче, повярвайте ми.

Генералът хвърли кос поглед на Патрик и тръгна след офицера. Ямейн се повлече след тях.

Напълно екипираният отряд командоси се изсипа от военния транспорт и заобиколи останките на хидрогския кораб.

Високият швед излезе от кораба и примигна на слънчевата светлина.

— Да? — Протегна ръка на командира, сякаш се срещаше с приятел на парти. — Какво има?

Командирът беше с квадратна челюст, гладко избръснат. Кожата му лъщеше от лосион — или може би пот. На униформата му пишеше „К. Елман“.

— Сър, заповядано ми е да ви придружа до фабриката за компита. Имате задача.

Свендсен се намръщи.

— Съжалявам, но имам проучвания тук.

— Доктор Свендсен, разполагате с кодове за достъп и жизненоважна информация за нашата мисия. Случаят е спешен, сър.

От месеци не бе имало проблем във фабриката, дори най-дребни повреди.

— Какво става?

Сребърните барети го поведоха към транспорта.

— Бойните компита са полудели. Крал Питър нареди да затворим фабриката, преди и там да възникнат неприятности. — Потеглиха, преди да успее да осмисли следващия си въпрос.

Фабриката беше най-голямото предприятие от рода си и преди войната произвеждаше нормални модели: приятелски и аналитични. След сблъсъка с хидрогите повечето линии бяха променени, за да произвеждат по-усъвършенстваните бойни модели. Свендсен не беше ходил там от доста време, понеже бе зает с кораба, но се гордееше, че всичко работи безпроблемно.

— Вероятно се е получила някаква грешка в базовото програмиране. Ще разглобя няколко бройки и ще видя какво не е наред. — Усмихна се на смръщените барети, но не получи отговор. — Ако се наложи, ще преназнача няколко души от корабните проучвания.

Тази сутрин бяха отбелязали напредък в разгадаването на устройството на хидрогските двигатели. За съжаление, трябваше да се оправи със спешната ситуация, преди да се върне към по-интересните проучвания. Крал Питър отдавна изпитваше параноични подозрения към бойните компита.

Бързият транспорт се приземи и четирите люка се отвориха едновременно. Командосите се измъкнаха светкавично, последвани от не толкова пъргавия Свендсен. Още три транспорта бяха кацнали на площадката пред фабриката. В единия край бе издигната голяма палатка — там се помещаваше командният пост.

Свендсен и ескортът му тръгнаха към нея. Командващият — сержант Пакстън — се взираше в екран с плановете на фабриката. Вдигна поглед и се обърна към инженерния специалист.

— Вие трябва да сте цивилният, който отговаря за това съоръжение. Нуждаем се от помощта ви.

— Разбира се, господине… искам да кажа, сержант. Нали за това съм тук.

Пакстън посочи диаграмата. Половината помещения бяха отбелязани с кръстчета.

— Нямаме данни за тези зони. Не можем да се свържем с работниците вътре. — Смъкна пръст, търсеше точните цифри. — Според документите вътре трябва да има сто двадесет и осем души.