Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

По заповед на председателя стражите бяха наобиколили Питър толкова плътно, че той почти не можеше да помръдне. Бе превишил пълномощията си и със сигурност щеше да има последици. Защо Базил не одобряваше решението му? Малко след като Питър бе изпратил командосите във фабриката за компита, бяха започнали неприятности, което показваше, че е постъпил правилно. Но председателят нямаше да го поздрави за бързата реакция. Правилните постъпки не бяха достатъчно добра причина да тръгнеш срещу Базил Венцеслас.

Ако председателят беше обърнал внимание на тревогите и доказателствата срещу бойните компита, вместо да ги отхвърля само защото идваха от Питър, армията щеше да е подготвена за подобен случай.

Обграден от стражите, кралят вървеше с високо вдигната глава. Знаеше, че е постъпил правилно. Останалите също го осъзнаваха. Дали това щеше да е достатъчно да защити него, Естара и нероденото им дете? Надяваше се бързата му реакция да е спасила поне още няколко души.

Охраната го съпроводи до кралските покои. Естара бе там със сестра си Сарейн и учителското компи ОХ, бяха се навели над някакви растения и очевидно не подозираха за събитията навън. Питър им завидя за спокойствието, но не можеше да вини стражите, че не са ги информирали.

Лицето на Естара се озари, щом го видя, и за момент всичките му грижи изчезнаха. Тя се усмихна и посочи някакво розово растение с широки цветове.

— Виж новите цветя, които Сарейн донесе от Терок. Като малка обикалях из световната гора и им се наслаждавах.

Сарейн също се усмихна. С фините си черти и заострената си брадичка приличаше на фея, но Питър знаеше, че е любовница на Базил, и й нямаше доверие.

— Терок беше на ръба на разрухата и моят народ ме помоли да донеса образци от най-ценните растения на Земята. Освен това използваме корабите на Ханзата, за да пренесем зелени жреци и фиданки до отдалечените колонии.

Наскоро Натон бе съобщил за второто нападение над Терок и как то било отблъснато с помощта на „жива комета“ и някакви нови високоефективни оръжия на скитниците. Разбира се, председателят Венцеслас не бе обърнал внимание на новините.

Едно от новите растения имаше яркозелени листа и малки оранжеви плодове. Питър посегна към тях, но Естара бутна ръката му.

— Плодовете на фаулдура са отровни. Първите заселници на Терок бързо се научили да не ги докосват.

— Защо тогава сте ги донесли? — Той погледна подозрително Сарейн. Сякаш другите опасности в двореца му бяха малко!

— Фаулдурът има много приложения — отвърна Сарейн хладно. — От листата се произвежда единственото лекарство за дегенеративната болест на кръвта, а корените се смятат за голям деликатес. Прецених, че е важно да запазим подобно растение.

— Значи е едновременно полезно и смъртоносно. — Питър се обърна към ОХ и потръпна при мисълта какво се случва в момента с другите роботи. — Точно като компитата.

Мълчаливите стражи наблюдаваха внимателно учителското компи.

Кралят прегърна съпругата си. Притисна я малко по-силно и тя усети, че нещо не е наред.

— Какво има?

Той обясни набързо. Сарейн изгледа разтревожено стражите, сякаш се чудеше защо председателят не я е повикал незабавно.

Началникът на охраната се приближи вдървено и застана между краля и дребното компи.

— Ваше величество, отговорни сме за вашата безопасност. Ситуацията е опасна и несигурна. Трябва да ви опазим от потенциална заплаха.

— От ОХ ли? — възкликна Естара. — Та той служи на хората от времето на първите заселнически кораби!

— Все пак малко предпазливост няма да е излишна. Дори кралят го каза.

Питър се обърна към компито, което смяташе за един от малцината си съюзници в двореца. Дали и в него не бе заложена убийствена програма? От векове? Невъзможно.

Сложи ръка на солидното рамо на учителското компи и каза:

— Капитане, ОХ бе от първите, които повдигнаха подозрения към кликиските модули.

Машината се обърна към Питър и заговори със спокоен, равен глас, като търпелив учител.

— Старите модели като мен са се доказали през вековете. Преди триста тридесет и шест години служех на борда на „Пири“. Обучил съм много поколения. Искате ли да ви разкажа как се завърнах на Земята с адар Бали’нх и илдирийците? Също така присъствах в тронната зала, когато крал Бен прие зелените жреци и даде независимост на Терок. Почти целият ми капацитет е запълнен от спомени. Неспособен съм да изпитвам враждебност към човечеството.