Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

За съжаление на Питър охраната изглеждаше скептично настроена.

— Капитане, доколкото знам, заразени са само бойните компита. Според мен това се дължи на новите кликиски модули. Както добре знаете, отдавна изразявах опасения по този въпрос. — Той присви очи. — Сега ще ми позволите ли да се видя с жена ми и сестра й насаме? За момента сме в безопасност, освен ако не се притеснявате от терокските растения.

Навъсените стражи отстъпиха, но запазиха визуален контакт. Колената на Питър се разтрепериха от облекчение и закъснелите последици от стреса.

— Крал Питър, искам да ви уверя отново в моята лоялност — каза ОХ. — Вие сте Великият крал на Теранския ханзейски съюз. Програмиран съм да бъда ваш верен слуга. Не трябва да се боите от мен. Ще направя всичко възможно, за да ви предупредя за всяка опасност, която усетя.

Сърцето на Питър се стопли от простичкото, но искрено изявление на компито. ОХ приличаше на млад рицар, който се кълне във вярност на краля си.

— Вярвам ти, ОХ. Добре е да имам една солидна опора в Двореца на шепота. — След това се обърна нетърпеливо към стражите. — Имаме ли нова информация от фабриката за компита? Сребърните барети успели ли са?

— Нямаме данни. В момента капитан Маккамон е на среща с председателя — отвърна стражът и добави с искрено уважение: — Мисля, че се усетихме навреме, ваше величество. Вашата решителна реакция може би спаси всички ни.

За разлика от Стой си вкъщи Стромо, генерал Ланиан беше човек на действието. Истински войник, а не някое чучело с пагони или още по-лошо, политик. По време на криза предпочиташе да е в центъра на събитията, а не да гледа отстрани.

На партито на Морийн Фицпатрик той видя своя шанс. Време беше да направи нещо, а не само да прелиства документи и да се пъчи с парадната униформа.

Добра се до най-близкото поделение на ЗВС и поиска поверителен доклад. Крачеше в пастелно боядисания офис на поделението и слушаше съобщение след съобщение от зелените жреци. Кървавият бунт бе обхванал всичките десет квадранта.

Бяха загубили контакт с мантата на Стромо и още четири флагмана. Адмиралите Еолус, Ву-Лин и Уилис водеха тежки сражения. Бойните компита във фабриката до Двореца на шепота също се бунтуваха, но засега сребърните барети ги удържаха. Имаше и множество сведения за индивидуални роботи, които се бяха развилнели.

Ланиан провери отново рапортите, но обобщенията не се измениха.

— Всичко отива по дяволите. При това сами се прецакахме.

Нямаше време за глупости. Замисли се дали да не мобилизира веднага Патрик Фицпатрик въпреки преживяванията му при скитниците. Имаше нужда от кадърни хора на отговорните постове, но прецени, че точно в момента няма време.

— Намерете ми най-бързия системен кораб. Трябва да се добера до базата на Марс, а след това вероятно ще се наложи да продължа нанякъде.

— Генерале, най-близката площадка за кацане е на петдесет километра източно.

— Глупости! За какво ми е площадка? Нали имате покрив?

Ядрото на бойната група на квадрант 0 беше в доковете за ремонт и поддръжка в астероидния пояс, между Марс и Юпитер. Корабите просто си стояха там, като плодове, чакащи някой да ги откъсне. Манти, буреносници и дреднаутът „Голиат“. Поради ограничения персонал бяха пълни с бойни компита. „Проклети бомби с часовников механизъм!“

Ланиан се притесняваше, че дори свръхсветлинните съобщения няма да стигнат навреме. Изпрати заповед на командирите на доковете да изолират компитата и да чакат допълнителни инструкции.

Твърде късно.

Докато сигналът успее да заобиколи астероидните зони, той почти бе стигнал в базата на Марс.

— Генерале, компитата вече повредиха един кораб и убиха осем работници на дока! След това започнаха да превземат корабите. Всичко е толкова… проклето координирано!

Ако беше от щабните плъхове, Ланиан щеше да обмисли ситуацията и да изчака допълнителната информация. (Стромо със сигурност би постъпил така.) Но в такива времена колебанието беше равнозначно на самоубийство.

— Опитайте се да ги удържите. Пристигам.

Намираше се в тренировъчна база, без свестни бойни кораби, и трябваше да използва наличните ресурси. С други думи, зелените, неопитни кадети. Но нямаше друг избор.

Когато им наредиха да се явят при наличните кораби с пълно бойно снаряжение, новобранците решиха, че става дума за поредното учение. Ланиан се измъкна от бързия си транспорт и започна да раздава заповеди още преди да е свикнал с новата гравитация.