Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

Фучг гледаше Дълбока мисъл със зяпнали уста.

— Какво глупаво име — каза той и в същия миг по тялото му се появиха дълбоки прорези.

Луункуоол също бе съсечен от някаква невидима ръка. Тялото на компютъра се покри с петна и пропука, стените заиграха и се сгромолясаха и залата литна нагоре и се разби в собствения си таван.

Слартибартфаст стоеше пред Артър с двете жици в ръка.

— Лентата свърши — поясни той.

— Зейфод! Събуди се!

— Ммммммууууърррр?

— Хайде де, събуди се.

— Защо не ме оставиш да върша това, за което най ме бива, а? — промърмори Зейфод и като даде гръб на гласа, отново се унесе в сън.

— Искаш да те изритам ли?

— Ще ти достави ли голямо удоволствие? — попита Зейфод сънено.

— Не.

— Нито пък на мене. Значи няма смисъл. Стига си ме тормозил.

Зейфод отново се сви на кълбо.

— Погълнал е двойна доза газ — каза Трилиън, като го изгледа отгоре, — нали има две дихателни тръби.

— И престанете да говорите — каза Зейфод. — И без туй ми е трудно да заспя. Какво става с тази земя? Защо е толкова студена и твърда?

— Златна е — каза Форд.

С едно изумително грациозно движение Зейфод се изправи на крака и отправи поглед към хоризонта, защото дотам се простираше златната земя надлъж и нашир, идеално гладка и равна. Блестеше като… невъзможно е да се определи точно като какво, блестеше, защото нищо във Вселената не блести така, както една планета, направена от чисто злато.

— Отде се взе всичко това? — изквича ококореният Зейфод.

— Не се вълнувай — каза Форд, — това е просто каталог.

— Кой?

— Каталог — каза Трилиън. — Илюзия.

— Това пък откъде го измисли? — извика Зейфод. И като падна на ръце и колене, впи поглед в земята. Ръчка я, мушка я — беше доста солидна и достатъчно мека, за да я одраска с нокът. Освен това беше много жълта и много лъскава и когато дъхна към нея, дъхът му се изпари по онзи много особен и характерен начин, по който дъхът се изпарява от чисто злато.

— Трилиън и аз се съвзехме преди малко — каза Форд. — Крещяхме и викахме, докато дойде някой и след това продължихме да крещим и да викаме, докато им омръзна да ни слушат, и ни сложиха в планетарния каталог, за да има с какво да се занимаваме, докато решат какво да правят с нас. Всичко това е запис на видеосензорна лента.

Зейфод го изгледа гневно.

— По дяволите, как можа да ме събудиш от собствения ми прекрасен сън, за да ми покажеш съня на някой друг — каза той и седна намусено. — А какви са тези долини ей там?

— Златни проби — отвърна Форд. — Проверихме.

— Не те събудихме по-рано — каза Трилиън, — защото предната планета беше покрита с риба до колене.

— Риба ли?

— Някои хора имат странни вкусове.

— А по-предната — каза Форд — беше от платина. Нищо особено. Но държахме да видиш тази.

— Възхитен съм — каза Зейфод раздразнено.

С огромни цифри върху небето се изписа поредният номер от каталога. Примигна и се смени с друг и когато се огледаха, откриха, че и земята се е променила.

— Хъ — изтръгна се от тях в един глас.

Морето беше мораво. Плажът, на който се намираха, бе покрит с дребни жълти и зелени чакълчета — по всяка вероятност страшни скъпоценни камъни. В далечината планините изглеждаха меки и вълнообразни, с червени върхове. Наблизо се виждаше солидна плажна маса от чисто сребро с бледоморав надиплен чадър със сребърни пискюли.

На мястото на номера от каталога в небето се появи огромен надпис, който гласеше: МАГРАТЕА ЩЕ ЗАДОВОЛИ ВСИЧКИ ВАШИ ЖЕЛАНИЯ, КАКВИТО И ДА СА ТЕ. ТОВА Е НАШЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

И от небето се спуснаха с парашути петстотин голи жени.

В следващия миг тази гледка изчезна и тримата се озоваха на една пролетна ливада, пълна с крави.

— Ауу! — каза Зейфод. — Горките ми мозъци!

— Искаш ли да поговорим за това? — каза Форд.

— Да, добре — каза Зейфод, след което и тримата седнаха, без повече да обръщат внимание на гледките, които се появяваха и изчезваха около тях.

— Ето какво си мисля — каза Зейфод. — Каквото и да се е случило с мозъците ми, аз самият съм го направил. И съм го направил тъй, че да остане незабелязано по време на изисканите от правителството мозъчни изследвания. И аз самият не е трябвало да знам за това. Звучи доста налудничаво, нали?

Останалите двама кимнаха в знак на съгласие.

— И тъй, питам се, каква ли ще е тази тайна, която никой, дори и аз, не бива да знае, че аз зная? И отговорът е, че не зная. Естествено. Но направих една проста аритметика и поне мога да гадая. Кога взех решение да се кандидатирам за президент? Скоро след смъртта на Йуудън Вранкс. Нали си спомняш за Йуудън, Форд?