Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

— Защо, какъв е проблемът? — каза Лънкуил.

— Сега ще ви кажа какъв е проблемът — каза Маджиктайз. — Прерогативите, приятел, ето какъв е проблемът.

— Настояваме — кресна Врумфондел, — че прерогативите може и да са, но може и да не са проблемът.

— Нека вашите машини се занимават със сметки колкото си щат — каза Маджиктайз заканително, — но вечните истини оставете на нас! Ще ви бъдем много благодарни. Ако ви интересува юридическата страна на въпроса, приятел: законът съвсем ясно гласи, че търсенето на Извечната истина е изключително право на трудовите мислители. Ако проклетата машина вземе, че наистина я ОТКРИЕ, то ние автоматически оставаме без работа, нали така. С една дума, каква полза от това, че по цели нощи спорим дали има бог или няма, ако тази машина вземе, че ти даде проклетия му телефонен номер на другата сутрин?

— Точно така — изкрещя Врумфондел, — настояваме да има строго определени области на съмнение и неясност.

Изведнъж в залата проехтя гръмовен глас.

— Мога ли и аз да кажа нещо по този въпрос? — попита Дълбока мисъл.

— Ще обявим стачка! — изкрещя Врумфондел.

— Точно така! — подкрепи го Маджиктайз. — Ще вдигнем обща стачка на философите!

Бученето в залата рязко се повиши с включването на няколко допълнителни високоговорителя, монтирани в гравирани с вкус лакирани шкафове, разположени в залата тъй, че да придадат още малко мощ на гласа на Дълбока мисъл.

— Това, което исках да кажа, е — изрева компютърът, — че в момента всичките интегрални схеми са изцяло заангажирани с изчисляването на отговора на Съдбовния въпрос за смисъла на Живота, Вселената и Всичко останало — тук млъкна за миг и след като се увери, че всички го слушат с внимание, продължи малко по-тихо, — но изпълнението на програмата ще ми отнеме известно време.

Фук нетърпеливо погледна часовника си.

— Колко време? — попита той.

— Седем и половина милиона години — отговори Дълбока мисъл.

Лънкуил и Фук запремигаха един срещу друг.

— Седем и половина милиона години…! — извикаха те в хор.

— Да — заяви Дълбока мисъл, — нали ви казах, че ще ми отнеме известно време. И ми идва наум, че изпълняването на една такава програма неминуемо ще предизвика всеобщ интерес към философията въобще. Ще се появят най-различни теории за това какъв ще е окончателният ми отговор, а кой ако не вие, ще имате най-голяма полза от шумотевицата в средствата за масова информация? Ако съумеете да изразявате разногласията си достатъчно ожесточено, ако се замеряте с кал в жълтата преса и ако си наемете добри менажери, цял живот бихте могли да си живеете царски. Как ви се струва това?

Двамата философи го слушаха със зяпнала уста.

— Майка му стара — каза Маджиктайз, — ей това се вика гениална мисъл. А би ли ми казал, Врумфондел, защо на нас не ни хрумват подобни идеи?

— Знам ли — отвърна Врумфондел с приглушен от страхопочитание глас, — сигурно главите ни са прекалено учени, Маджиктайз.

При тези думи те се обърнаха кръгом и напуснаха залата, за да заживеят тъй, както не бяха мечтали и в най-разюзданите си сънища.

— Да, много поучителна история — отбеляза Артър, когато Слартибартфаст спря да говори, — но не разбирам какво общо има всичко това със Земята, мишките и т.н.

— Това е само първата част на историята, землянино — каза старецът. — Ако желаеш да научиш какво става след седем и половина милиона години в паметния ден на Отговора, позволете ми да ви поканя в своя кабинет, където ще имате възможност сам да проследите събитията посредством нашите видеосензорни записи. Разбира се, ако желаете, бихте могли първо да се поразходите по повърхността на Нова Земя. Страхувам се, че не е напълно завършена — още не сме приключили със заравянето на изкуствените скелети на динозаврите, остава ни да положим и терциера и кватерна на ценозойната ера, ай…

— Не, благодаря — каза Артър, — няма да е същото.

— Да, сигурно — съгласи се Слартибартфаст и като обърна въздухолета, се отправи обратно към сковаващата мисълта стена.

В кабинета на Слартибартфаст цареше пълен безпорядък — приличаше на библиотека, в която е избухнала бомба. Като влязоха вътре, старецът се намръщи.

— Получи се много глупаво — поясни той. — Гръмнал един от диодите на компютъра, който следи за поддържането на живота, и когато се опитахме да съживим помощния персонал, се оказа, че са мъртви от близо трийсет хиляди години. Питам се, кой ще разчисти всички тези трупове. Виж, я седни на онзи стол, за да те включа.