Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

— А не си ли по-вещ в спора от Великия Хиперлобичен Всезнаен Неутронен Словоборец от Цицероник 12, Чародеят Неуморим?

— Великият Хиперлобичен Всезнаен Неутронен Словоборец — каза Дълбока мисъл, като нарочно провлачваше всички „о“-та — е способен да убеди едно арктуранско мегамагаре да прегризе собствените си четири крака, но само аз мога след това да го придумам да отиде да се поразходи.

— Е какъв е тогава — попита Фук — проблемът?

— Проблеми няма — отвърна Дълбока мисъл с прекрасно модулиран звънлив глас. — Чисто и просто аз съм вторият по мощ и величие компютър във Времето и Пространството на Вселената.

— Но защо ВТОРИЯТ? — не се примиряваше Лънкуил. — Защо упорстваш, че си вторият? Не вярвам да мислиш, че онзи…

Няколко лампички замигаха високомерно по тялото на компютъра.

— Дори една единица мисъл не бих отделил за някакви си кибернетични глупци! — избоботи той. — Става дума за онзи компютър, който ще дойде след мене!

Фук започваше да губи търпение. Бутна бележника си настрана и промърмори:

— Струва ми се, че се увличаме в излишни месиански приказки.

— Вие сте неспособни да прозрете в бъдещето — обяви Дълбока мисъл, — ала аз, благодарение на безбройните си интегрални схеми, мога да се ориентирам в многоструйния поток от бъдещи вероятности и виждам, че един ден след мен ще дойде компютър, на когото дори работните параметри не съм достоен да пресметна, но когото ми е съдено да проектирам след време.

Фук въздъхна тежко и погледна към Лънкуил.

— Хайде вече да му зададем въпроса — каза той.

Лънкуил му направи знак да почака.

— Какъв е този компютър, за когото ни говориш? — попита той.

— Понастоящем нищо повече не мога да ви кажа за него — отвърна Дълбока мисъл. — Но открийте ми вече какво желаете, та да започна да функционирам. Говорете.

Двамата програмисти свиха рамене. Фук пръв се окопити.

— О, Дълбока мисъл — започна той, — задачата, която си призван да решиш, е следната. Бихме желали да чуем… — поколеба се той — … Отговора!

— Отговора? — каза Дълбока мисъл. — Отговора на какво?

— Живота! — извика Фук.

— Вселената! — каза Лънкуил.

— И всичко останало! — изрекоха двамата в хор.

Дълбока мисъл направи кратка пауза, за да поразмисли.

— Няма да е лесно — каза той накрая.

— Но ще го направиш ли?

Отново се получи знаменателна пауза.

— Да — отговори Дълбока мисъл, — ще го направя.

— Значи съществува такъв отговор? — каза Фук, задъхвайки се от вълнение.

— Прост отговор? — добави Лънкуил.

— Да — отвърна Дълбока мисъл. — Животът, Вселената и Всичко останало. Отговор има. Но — продължи той — трябва да си помисля.

Изведнъж настана суматоха и развали магията на мига — вратата се отвори с трясък и двама разгневени мъже, издокарани с традиционните груби, избелялосини тоги и кожени колани на Южнокръсткия университет, нахлуха в стаята, като разблъскаха безпомощните служители, които се опитваха да им препречат пътя.

— Настояваме да влезем! — извика по-младият от двамата, като сръга с лакът в гърлото една красива млада секретарка.

— Така де — изкрещя по-възрастният, — нямате право да ни държите навън! — и изхвърли от стаята един младши програмист.

— Настояваме, че нямате право да ни държите навън! — изрева по-младият, въпреки че се намираше вътре в стаята и никой вече не се опитваше да го възпира.

— Кои сте вие? — попита Лънкуил и се изправи гневно. — Какво искате?

— Казвам се Маджиктайз! — обяви по-възрастният.

— Настоявам, че се казвам Врумфондел! — изкрещя по-младият.

Маджиктайз го изгледа гневно.

— Прекаляваш — ядоса му се той, — излишно е да настояваш и за това.

— Добре де! — изрева Врумфондел и стовари юмрук върху най-близкото бюро. — Не настоявам, че се казвам Врумфондел, то си е неоспорим ФАКТ! Но настояваме да чуем само неоспорими факти!

— Не съм съгласен! — възрази Маджиктайз раздразнено. — Тъкмо това не настояваме да чуем!

Почти без да си поема дъх, Врумфондел изкрещя:

— Не настояваме да чуем неоспорими факти! Настояваме, че няма неоспорими факти! Настоявам, че може да съм, но може и да не съм Врумфондел!

— Но кои сте вие, по дяволите? — извика Фук вбесено.

— Ние сме — отвърна Маджиктайз — философи.

— Но може и да не сме — каза Врумфондел, като размаха заплашително пръст към програмистите.

— Но все пак СМЕ! — настоя Маджиктайз. — Няма никакво съмнение, че представяме тук Обединения профсъюз на философите, мъдреците, светилата и останалите мислещи люде и настояваме да изключите тази машина, и то веднага!