Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

Това бе така, защото видимите разумни причини в момента обядваха.

Току-що в Галактиката се бе появила дупка. Просъществувала бе точно една нищожна част от секундата, широка бе една нищожна част от инча и дълга милиони светлинни години от единия край до другия. Преди да се затвори, от нея изпаднаха много книжни шапки и декоративни балони и се понесоха из Вселената. От нея изпадна и колектив от седмина, високи три фута специалисти по маркетинг, които умряха отчасти от задушаване, отчасти от изненада.

Двеста трийсет и девет хиляди почти изпържени яйца също изпаднаха от нея и се стовариха във вид на голяма тресяща се купчина на гладуващата планета Погхрил от системата Пансел.

Цялото население на Погхрил бе измряло от глад с изключение на един мъж, който след няколко седмици почина от холестеролно отравяне.

Резултатът от нищожно краткото просъществуване на дупката отекна напред и назад във времето по един невероятен начин. Някъде в далечното минало болезнено бе засегната една малка случайно събрала се група атоми, носещи се из стерилната пустош на космоса, и ги бе принудила да се свържат здраво в най-различни, изключително причудливи образувания. Тези образувания бързо се научиха да се възпроизвеждат — в това отчасти се състои тяхната изключителност, — а след това предизвикаха масови смущения на всички планети, до които се разнесоха. Ето как се появи животът във Вселената.

Пет разбушували се Събитийни въртопа се завъртяха бясно в бурен неразум и избълваха един тротоар.

На тротоара лежаха Форд Префект и Артър Дент и гълтаха въздух като риби на сухо.

— Ето, видя ли — каза Форд задъхано и задраска с нокти по тротоара, който се носеше с шеметна скорост през Третото измерение на неизвестността, — нали ти казах, че ще измисля нещо.

— О, да, разбира се.

— Не е ли гениална идеята ми — каза Форд — да открия някой минаващ наблизо космически кораб, който да ни спаси?

Истинската вселена така се люшна под тях, че им прилоша. Няколко лъжливи такива пробягаха безшумно край тях, като планински козлета. Първичната светлина избухна и обсипа космическото време със светли точици. Времето разцъфтя, материята се сви. Най-голямото първично число се сви тихо в един ъгъл и изчезна завинаги.

— О, я стига — каза Артър, — шансовете ни бяха астрономическо малки.

— Не се заяждай, нали успяхме — каза Форд.

— А какъв е този кораб? — попита Артър, докато бездънната бездна на вечността зееше под тях.

— Не знам — отвърна Форд, — още не съм си отворил очите.

— И аз не съм — каза Артър.

Вселената подскочи, смрази се, потрепера и се разпери в няколко неочаквани посоки.

Артър и Форд си отвориха очите и се огледаха с доста голяма изненада.

— Боже господи — каза Артър, — страшно прилича на Саутендското крайбрежие.

— По дяволите, радвам се, че го каза — рече му Форд.

— Защо?

— Защото си помислих, че полудявам.

— А може би наистина полудяваш. Може би само си мислиш, че го казах.

Форд се замисли над това.

— Добре де, каза ли го, или не го каза? — попита той.

— Мисля, че да — отвърна Артър.

— А може би и двамата полудяваме.

— Да — каза Артър, — трябва да сме луди, щом след всичко това си мислим, че това е Саутенд.

— А мислиш ли, че това е Саутенд?

— О, да.

— И аз.

— Следователно трябва да сме полудели.

— Чудесен ден сме си избрали.

— Да — каза един минаващ зевзек.

— Кой беше този? — попита Артър.

— Кой, онзи ли с петте глави и с бъзовия храст, пълен със солена херинга?

— Да.

— Нямам представа. Просто някой.

— Аха.

И двамата седнаха на тротоара и наблюдаваха с известно безпокойство как едни грамадни дечурлига подскачат тежко по плажа и как диви коне прелитат с грохот в небето и отнасят нови доставки от яки перила към неясните простори.

— Знаеш ли — каза Артър, като се прокашля леко, — ако това е Саутенд, изглежда доста странно…

— Сигурно имаш предвид, че морето е неподвижно като скала, а сградите се вълнуват нагоре-надолу — каза Форд. — Да, и на мен ми се стори доста странно. Всъщност — продължи той и в същия миг с оглушителен трясък Саутенд се пръсна на седем еднакви части, които затанцуваха и се завъртяха шеметно една около друга, правейки неприлични и похотливи движения — тук стават много странни работи.

Дивашки вой на гайди и струнни инструменти разцепи въздуха, горещи понички от по десет пенса наизскачаха изпод пътя, зловещи риби се спуснаха от небето и Артър и Форд решиха да си плюят на петите.