Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

— По дяволите, надявам се, че си успял поне малко да попълниш информацията!

— О, да, разбира се. Дори успях да я предам на редактора. Той я поокастри малко, но все пак е по-пълна от предната.

— И какво ще пише сега?

— ПОЧТИ БЕЗОБИДНА — призна Форд, като се изкашля притеснено.

— ПОЧТИ БЕЗОБИДНА ли? — извика Артър.

— Какъв беше този шум? — изсъска Форд.

— Аз извиках — извика Артър.

— Не това! Мълчи! — каза Форд. — Мисля, че сме в опасност.

— ТИ мислиш, че сме в опасност!

Зад вратата ясно се чуваше шум от маршируващи стъпки.

— Дентрасите ли са? — прошепна Артър.

— Не, ботушите на тези са подковани — отвърна Форд.

Върху вратата се стовари силен удар.

— Кои са тогава? — попита Артър.

— Ами ако имаме късмет — каза Форд, — това са вогоните, които идват да ни изхвърлят в открития космос.

— А ако нямаме?

— Ако нямаме — отвърна Форд мрачно, — капитанът може да си изпълни заканата и първо да ни прочете някои от своите стихове…

Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена „Любимите ми гърголения в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.

Най-бездарната от всички възможни поезия загина заедно със своя творец Паула Нанси Милстоун Дженингс от Грийнбридж, Есекс, Англия, по време на унищожаването на Земята.

Простетник вогон Джелтц бавно изкриви устни в усмивка. Не че целеше някакъв ефект, а защото се опитваше да си спомни последователността на движенията на мускулите. Току-що бе спрял да крещи на затворниците си и тъй като това винаги му действуваше целебно и успокояващо, сега бе готов да прояви малко коравосърдечие.

Затворниците седяха на специални столове — стегнати с яки каиши, способстващи за правилното възприемане на поезията. Вогоните не си правеха никакви илюзии за това как хората оценяват стиховете им. Първите им уроци по поетична композиция бяха елемент от наложената им със сопи програма, целяща да ги превърне в достатъчно културна и цивилизована раса, но понастоящем единственият им източник на вдъхновение бе тяхната отявлена кръвожадност.

По челото на Форд Префект изби студена пот и започна да се стича по електродите, прикрепени към слепоочията му. Електродите бяха свързани към куп електронни прибори — интензификатори на въображението, ритмични модулатори, алитеративни резидулатори и генератори на сравнение, — предназначени за повишаване възприемчивостта към поезията, тъй че да не се пропусне ни един нюанс от поетичната мисъл.

Артър Дент седеше и трепереше. Изобщо нямаше никаква представа какво го очаква, но знаеше, че нищо от това, което досега му се бе случило, не му се нравеше и нямаше изгледи положението да се промени.

Вогонът започна да чете един зловонен малък откъс сътворен от самия него.

— Ооо, фривилна грухталност… — подзе той и тялото на Форд се разтърси в конвулсии: беше по-лошо дори и от неговите очаквания — твоите миктурации за мен са /като плърдлени геблеточици по лъргедна пчела.

„Аааааааррррррхххх!“ — се изтръгна от Форд Префект. Главата му щеше да се пръсне от болка. Съвсем смътно видя как седналият до него Артър се люшка и мята на стола. Стисна зъби.

— Моля те, о група — продължи безмилостно вогонът, — о мое фунтиуще търлингдроме.

Гласът му се изви нагоре, за да стане страстно убедителен.

— И хупшожно ме подрангли с къдравите си биндълуърдли, / че инак ти раздирам гоберизрастъците със собствените си блърдлекрунчеони, шъ видиш ти!

— Нннннннйййййййъъъъъъъъъррррррргггггхххх — изрева Форд Префект и се сгърчи в една последна конвулсия, когато електронно усилената последна строфа се стовари с пълна сила върху слепоочията му. След това омекна.