Дъглас Адамс - Почти безобидна

Някои от селяните, особено момчетата, започнаха предпазливо да пристъпват напред, за да могат да виждат по-добре. Старият Трашбарг се опита да ги прогони назад. Той не обичаше да се случват именно такива неща. Не беше предсказал идването на кораба, не бе дори и намекнал за такова нещо и въпреки че все някак щеше да успее да вмъкне случката в своята история, цялата работа му идваше доста нанагорно.

Той закрачи напред, разбута момчетата и вдигна нагоре дребния си възлест жезъл. Косите топли лъчи на есенното слънце го осветяваха приятно. Канеше се да приветства тези богове, които и да бяха те, сякаш ги е очаквал през цялото време.

Все още не се бе случило нищо.

След миг стана ясно, че в кораба се води някакъв спор. Времето минаваше и ръцете на стария Трашбарг започнаха да отмаляват.

Внезапно вратата отново се затвори.

Това улесни нещата за Трашбарг. Пришълците бяха демони и той ги бе пропъдил. Не беше предсказал появата им, защото благоразумието и скромността не позволяваха. Почти веднага от другата страна на кораба се отвори нова врата и най-накрая отвътре излязоха две фигури, които все още спореха, без да обръщат внимание на нищо наоколо, дори и на стария Трашбарг, когото дори не бяха забелязали от мястото, на което се намираха.

Старецът задъвка гневно брадата си.

Да продължава да стои с вдигнати ръце? Да коленичи с наведена глава и с насочен към пришълците жезъл? Да падне назад, сякаш обладан от някаква титанична вътрешна борба?

А може би просто да отиде в гората и да преживее една година, качен на някое дърво, без да говори с никого?

Реши чисто и просто да свали ръце, сякаш е постигнал целта си. Наистина го боляха, така че нямаше голям избор. Направи тайния знак, който току-що бе измислил, и пристъпи три крачки и половина назад, за да може поне да разгледа пришълците по-добре, преди да реши какво да прави по-нататък.

По-високата фигура беше на много красива жена, облечена с меки изпомачкани дрехи. Старият Трашбарг не знаеше това, но бяха направени от „Римплон“ — нов синтетичен материал, страхотен за космически пътешествия, защото изглеждаше най-добре, когато е измачкан и мокър от пот.

По-ниската фигура беше на момиче. То беше намусено и смутено. Дрехите му изглеждаха най-зле, бяха изпомачкани и мокри от пот и беше повече от ясно, че то си дава сметка за това.

Всички погледи, освен тези на птиците пика, които наблюдаваха свои собствени неща, бяха насочени към тях.

Жената се огледа. Имаше вид на човек, който търси нещо конкретно, но не знае къде точно да го намери. Тя плъзна поглед по любопитните лица на събралите се наоколо селяни, но явно не откри, каквото искаше.

Трашбарг нямаше представа как да постъпи при това положение и реши да прибегне до заклинания. Той отметна глава назад и започна да вие, но още в същия миг го прекъсна нов изблик на пеене откъм колибата на Сандвичаря — последната вляво. Жената вдигна рязко поглед натам и постепенно на лицето й заигра усмивка. Без дори да погледне стария Трашбарг, се запъти към нея.

Малко хора намират време да навлязат в дълбините на изкуството да правиш сандвичи. Не е трудна работа, но пък възможностите да постигнеш удовлетворение са много и дълбоки — правилно да подбереш хляба, например. В продължение на месеци Сандвичаря ежедневно се бе консултирал с Грарп, пекаря, и в края на краищата двамата бяха разработили самун точно с нужната консистенция — достатъчно твърд, за да може да се реже на тънки филийки, без обаче да се загуби лекотата, свежестта и онзи фин аромат, който най-добре подхожда на вкуса на печеното месо на Съвършено нормалните животни. Освен това можеше да се усъвършенства геометрията на филийката — да се установи точното съотношение между дължината, широчината и дебелината й, което да придава нужното усещане за обем и тежест на готовия сандвич. Лекотата и тук бе ценно качество, но освен нея от значение бяха твърдостта, щедростта и предчувствието за сочността и вкуса, което е неотделима част от истинското дълбоко изживяване на сандвича.

Необходимите инструменти, разбира се, също бяха от основна важност и Сандвичаря бе прекарал много дни, когато не бе зает с пекаря във фурната му, в разговори със Стриндър — производителя на инструменти — в неговата ковачница, където претегляха и балансираха ножове, нагряваха ги в пещта и ги охлаждаха наново. Гъвкавостта, здравината, остротата, дължината и балансът бяха дискутирани с ентусиазъм, развиваха се нови теории, правеха се експерименти и подобрения. Много вечери-наред Сандвичаря и Производителя на инструменти, можеха да бъдат забелязани заедно на фона на залязващото слънце да изпробват нож след нож, да сравняват тежестта на един с баланса на друг, гъвкавостта на трети с направата на дръжката на четвърти.