Артър Кларк - 3001 - Последната одисея

За изненада на внимателно заслушаната си публика, Пул внезапно замълча.

— Странно. Току-що си спомних нещо удивително… Сигурен съм, че това обяснява какво става. Моля, изтърпете ме още малко… Веднъж, няколко седмици преди полета двамата с Дейв се разхождахме по крайбрежието на Носа, когато забелязахме на пясъка да лежи голям бръмбар. Както често се случва, той беше паднал по гръб и размахваше във въздуха крака в опит да се преобърне. Аз не му обърнах внимание — бяхме погълнати в някакъв сложен технически разговор — но не и Дейв. Той отстъпи встрани и внимателно го преобърна с обувка. Когато бръмбарът отлетя, аз отбелязах: „Сигурен ли си, че постъпи правилно? Сега ще иде да изгризе нечии безценни хризантеми“. А той ми отговори: „Може и да си прав. Но ми се искаше да му дам дара на съмнението“. Моите извинения — обещах да ви кажа само няколко думи! Но много се радвам, че си спомних този инцидент. Наистина смятам, че това поставя съобщението на Халмън във вярната перспектива. Той дава на човешката раса дара на съмнението… А сега, моля, проверете мозъчните си шапки. Записът е компресиран, в края на ултравиолетовия диапазон, канал 110. Настанете се удобно, но се погрижете да имаме пряка видимост. Започваме…

Никой не поиска повторение. Веднъж беше достатъчно.

Когато записът свърши, настъпи кратко мълчание, после председателката, д-р Оконор, свали мозъчната си шапка, разтри черепа си и бавно отбеляза:

— Вие ме научихте на израз от ваше време, който сега ми се струва съвсем на място. Това е кутия с червеи.

— Но само Боумън… Халмън я е отворил — прибави един от членовете на Комисията. — Той наистина ли разбира функционирането на нещо толкова сложно, колкото Монолита? Или целият този сценарий е плод на въображението му?

— Мисля, че той не притежава голямо въображение — отвърна д-р Оконор. — И всичко съвпада. Особено връзката с Нова Скорпио. Смятахме това за инцидент — очевидно е било… присъда.

— Първо Юпитер, а сега и Скорпио — обади се д-р Краусман, прочутият физик, смятан от всички за превъплъщение на легендарния Айнщайн. Говореше се, че за това е помогнала и малка пластична операция. — Кой ще е следващият?

— Винаги сме предполагали — рече председателката, — че ТМА ни наблюдават. — Тя замълча за миг, после мрачно прибави: — Колко лош, колко невероятно лош късмет, че последният доклад е бил пратен точно след най-ужасния период в човешката история!

Отново последва мълчание. Всички знаеха, че двайсети век често е наричан „Векът на мъченията“.

Пул слушаше, без да се намесва, докато чакаше оформянето на някакво решение. Не за пръв път оставаше впечатлен от Комисията. Никой не се опитваше да налага дребнави теории, да печели дивиденти или да задоволява егото си. Той не можеше да не направи сравнение с често злобните спорове от негово време между инженери и администратори от Космическата агенция, конгресмени и промишленици.

Да, човешката раса несъмнено беше станала по-добра. Мозъчната шапка невероятно бе повишила ефикасността на образованието. И все пак си имаше недостатъци — в това общество почти нямаше забележителни личности. Без да се замисля, можеше да се сети само за четирима — Индра, капитан Чандлър, д-р Хан и дамата на дракона.

Председателката остави обсъждането плавно да тече, докато всеки се изкаже, и накрая обобщи:

— Първият очевиден въпрос е доколко сериозно трябва да приемаме тази заплаха и дали си струва да си губим времето за нея. Даже да е фалшива тревога, тя потенциално е толкова ужасна, че трябва да я приемем за действителна, докато не получим убедително доказателство за противното. Съгласни ли сте? Добре. Освен това не знаем с колко време разполагаме. Затова трябва да приемем, че опасността е непосредствена. Навярно Халмън ще е в състояние да ни даде още някои указания, но дотогава може да е прекалено късно. Затова единственото, което трябва да решим, е как можем да се защитим от нещо толкова могъщо, колкото Монолита? Вижте какво се случи с Юпитер! А очевидно и с Нова Скорпио… Сигурна съм, че грубата сила ще е безполезна, макар че навярно трябва да проучим тази възможност. Доктор Краусман, колко време е нужно за построяването на свръхбомба?

— Ако допуснем, че проектите все още съществуват, така че да не се налага проучване, о, сигурно две седмици. Термоядреното оръжие е доста просто и използва разпространени материали — в края на краищата нали са го произвеждали още през второто хилядолетие! Но ако искате нещо по-сложно, да речем антиматерийна бомба или миниатюрна черна дупка, хм, това може да отнеме няколко месеца.