Артър Кларк - 3001 - Последната одисея

— Тъкмо по този въпрос продължаваме да спорим и досега. Наречете го холограма, прожекция — разбира се, има много начини да се фалшифицира при желание — но не и при онези обстоятелства! Пък и при онова, което се случи после.

— Луцифер ли?

— Да. Благодарение на онова предупреждение, те имали достатъчно време да избягат, преди Юпитер да се взриви.

— Значи каквото и да представлява, онова нещо с лицето на Боумън е имало приятелски намерения и се е опитвало да помогне.

— Вероятно. И това не е последният път, когато се е появявало. Възможно е тъкмо на него да принадлежи онова „още едно съобщение“, предупреждаващо ни да не се опитваме да кацаме на Европа 6 6 Една от луните на Юпитер. — Бел.пр. .

— И никога ли не сте кацали?

— Само веднъж, при това инцидентно — когато трийсет и шест години по-късно „Галъкси“ бил отвлечен и принудително приземен там, а неговият кораб-близнак „Юнивърс“ трябвало да го спаси. Всичко е тук — наред с малкото, което робомониторите ни показаха за европеаните.

— Нямам търпение да ги видя.

— Те са амфибии с всякаква форма и големина. Веднага щом Луцифер започна да топи леда, който покриваше целия им свят, европеаните изплуваха от морето. Оттогава се развиват със скорост, която изглежда биологически невъзможна.

— От онова, което си спомням за Европа, там нямаше ли много пукнатини в леда? Навярно вече са били започнали да изпълзяват през тях и да се оглеждат наоколо.

— Това е широко възприета теория. Но има и друга, много по-абстрактна. Може да е свързано с Монолита по начини, които не разбираме. Появата на тази теория е резултат от откриването на ТМА-0, почти петстотин години след вашето време точно тук, на Земята. Предполагам, че са ви разказали за това?

— Съвсем бегло — трябваше да наваксвам с толкова много неща! Името ми се струваше смешно — тъй като не е магнитна аномалия — и е в Африка, не на Тайхо!

— Напълно прав сте, разбира се, но просто свикнахме с него. И колкото повече научаваме за Монолитите, толкова по-загадъчни стават. Най-вече защото все още са единственото реално доказателство за развита извънземна технология.

— Тъкмо това ме изненада. Мислех си, че вече трябва да сме засекли радиосигнали отнякъде. Астрономите започнаха да търсят още когато бях дете!

— Ами, има една податка, която е толкова ужасяваща, че дори не ни се ще да мислим за нея. Чували ли сте за Нова Скорпио?

— Не, струва ми се.

— Отделни звезди постоянно се превръщат в нови, разбира се — а тази не беше особено внушителна. Но преди да се взриви, беше известно, че Нова Скорпио има няколко планети.

— Обитаеми ли?

— Няма абсолютно никакъв начин да определим — радионаблюдателите не бяха засекли нищо. И ето го кошмарът… За щастие, автоматичният патрул по новите регистрира събитието още в самото начало. И то не започна от звездата. Първо избухна една от планетите и взриви слънцето си.

— За Бо… извинете, продължавайте.

— Разбирате какво означава това. Не е възможно планета да се превърне в нова — освен по един-единствен начин.

— Някога прочетох в един научнофантастичен роман изключително гадна шега: „свръхновите са промишлени инциденти“.

— Не ставаше въпрос за свръхнова — но и онова може да не е шега. Най-широко възприетата теория е, че и някой друг е използвал вакуумна енергия и че е загубил контрол над нея.

— Възможно е и да е имало война.

— Също толкова ужасно — навярно никога няма да разберем. Но тъй като собствената ни цивилизация зависи от същия енергиен източник, разбирате защо Нова Скорпио понякога ни носи кошмари.

— А по мое време имахме само ядрени реактори, от които да се страхуваме!

— С това вече е свършено, слава на Деус. Но всъщност исках да ви разкажа още нещо за откриването на ТМА-0, защото бележи повратен момент в човешката история. Откриването на ТМА-1 на Луната беше достатъчен шок, но петстотин години по-късно последва още по-силен. При това много по-близо. Там долу — в Африка.

„Семейство Лики — често си казваше д-р Стивън Дел Марко — изобщо нямаше да познаят този район, въпреки че се намираше само на дванайсет километра от мястото, където пет века по-рано Луис и Мери изкопаха първите ни предци.“ Глобалното затопляне и Малката ледникова епоха (съкратена с чудеса от героична технология) бяха преобразили пейзажа и напълно бяха променили флората и фауната му. Дъбове и борове все още се бореха за пространство, за да видят кой ще оцелее след климатичните промени.