Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

— Сестра Долорес? Чудех се защо не я виждам исках да й благодаря за всичко, което направи.

Последва още една точно премерена пауза, после доктор Джафърджий каза:

— Тя помогна на Едит много повече, отколкото можете да предположите. Явно никога не сте подозирали и това, което ще ви кажа, може да ви шокира. Не смятам, че ви дължа истината. Тя само ще ви помогне. Първоначалното влечение на Едит не е било към мъжете, а Долорес определено ги мразеше, макар че понякога любезно правеше изключения в държанието си с мен… Тя успя да установи контакт с Едит на физическо равнище далеч преди да успеем да повлияем върху психиката на жена ви.

Те като че ли са родени една за друга. Макар че Долорес дяволски ще ми липсва. Доналд Крейг остана безмълвен и вцепенен, след това успя да изломоти:

— Искате да кажете, че… са били любовници? И вие го знаехте?

— Разбира се; моята работа като психиатър е да помагам на пациентите си с всички възможни средства. Вие сте интелигентен човек, господин Крейг… изненадан съм, че това може да ви шокира.

— Вашето поведение е определено непрофесионално!

— Ама че глупост! Тъкмо обратното. Да, през варварския XX век мнозина биха спорили. Можете ли да повярвате, че по онова време се е считало за престъпление лекарите да имат сексуални отношения със своите пациенти дори когато това е било единственото възможно лечение за тях? Или да вземем единствената добра последица от СПИН-а: болестта принуди хората да станат по-откровени, помогна им да се отърсят от пуританското си тесногръдие. Моите индийски колеги с техните проститутки в храмовете и еротични скулптури — винаги са били на по-прав път от всички нас. Бедата на Запада е, че имахме да наваксваме три хиляди проклети години.

Доктор Джафърджий спря да си поеме дъх и едва сега Доналд успя да събере мислите си. Не можеше да се отърси от чувството, че лекарят е престъпил професионалния си дълг. Дали беше изпитвал еротичен интерес към недостъпната сестра Долорес? Или пък имаше някакви други, по-дълбоки проблеми?

Разбира се, всеки знае защо някои хора стават психиатри…

С повече късмет човек успяваше да се излекува сам. А дори да не успееше, работата беше много интересна, а заплащането — отлично.

Джейсън Брадли стоеше на мостика на „Глоумър Иксплорър“ и следеше движенията на Дж. Младши по дъното на океана, когато усети внезапния рязък трус. Вперили очи в дисплеите, двамата електронни инженери не забелязаха нищо; навярно помислиха, че това е някаква обичайна промяна в непрестанния ритъм на корабните двигатели. За миг Джейсън си припомни друг момент преди близо век, останал също толкова незабелязан от повечето пасажери на борда.

Разбира се, „Иксплорър“ беше на рейд (котвите се намираха на четири километра под водата, това пък как ли би удивило капитан Смит!) и никакъв айсберг не можеше да се промъкне незабелязан от радарите. А и не би могъл да направи нищо по-страшно от това, да олющи малко боя от корпуса.

Преди Джейсън да успее да се обади в комуникационния център, една червена точка започна да проблясва на екрана на светлинния факс. Веднага от рядко използвания високоговорител на уреда зазвуча пронизителен сигнал за тревога със стопроцентова гаранция да събуди дори и мъртвите с килохерцовия си обхват. Джейсън изключи звука и се съсредоточи върху съобщенията. Дори двамата „сухопътни моряци“ до него усетиха, че нещо не е наред.

— Какво става? — запита единият разтревожено.

— Земетресение — при това доста силно. Сигурно е някъде наблизо.

— Опасно ли е?

— Не и за нас. Чудно къде ли му е епицентърът…

Трябваше да изчака няколко минути, докато свързаният в мрежа компютърен сеизмограф направи изчисленията си. След това върху екрана на факса се появи следното съобщение:

ПОДВОДНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ; ПО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ — СЕДМА СТЕПЕН ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР; ЕПИЦЕНТЪР ПРИБЛ. 550 ЗАПАДНА ШИРИНА И 440 СЕВЕРНА ДЪЛЖИНА.

ДА СЕ ПРЕДУПРЕДЯТ ВСИЧКИ ОСТРОВИ И БРЕГОВИТЕ ОБЛАСТИ В СЕВЕРНИЯ АТЛАНТИК.

Нищо не се случи през следващите няколко секунди; после на екрана се появи още един ред:

ПОПРАВКА: СИЛАТА Е ОСМА СТЕПЕН ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР.

На четири километра под водата Дж. Младши търпеливо и съвестно вършеше работата си, като се плъзгаше на десет метра над дъното със скорост осем възела. (Някои морски традиции от древни времена се бяха запазили: възлите и клафтерите 14 14 Мярка за морска дълбочина = 6 фута или 182 см — Б. пр. не можаха да бъдат изместени в метричната ера.) Навигационната му програма беше така заложена, че сканираше местността на откоси, подобно на орач, който минава напред-назад по нивата, подготвяйки я за следващата реколта.