Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

„Пикард“ пусна баластите си; щяха да бъдат прибрани по-късно и изпратени нагоре по кабела „Нагоре“ на носа на „Титаник“. Беше време да започне раздаването на автографи върху сувенирната брошура, която за мнозина пасажери се оказа истинска изненада…

— Боя се, че доста неща от менюто ги няма — каза младият екскурзовод с нотка на подигравка. — Възможностите за приготвяне на храна на „Пикард“ са доста ограничени. Нямаме дори микровълнова печка — ще изразходва твърде много електроенергия. Затова, моля, избягвайте скарата; уверявам ви, че студеният бюфет е превъзходен. Имаме също някои от сирената, но само по-леките. Горгонзола като че ли не е най-добрият избор за тези херметизирани пространства… Желая ви приятно прекарване, дами и господа. След около час ще бъдем горе.

Не се уреди лесно и беше отнело месеци спорове отвъд границата. Обаче съвместните погребения преминаха доста гладко; дори само в името на споделената обща трагедия християнин можеше да разговаря учтиво с друг християнин, фактът, че един от мъртвите беше от Северна Ирландия, помогна много; ковчезите можеше да бъдат положени в земята едновременно в Дъблин и Белфаст.

Докато „Lux aeterna“ от Вердиевия Реквием отзвучаваше бавно, Едит Крейг се обърна към Долорес и запита:

— Да кажа ли сега на доктор Джафърджий? Или ще реши отново, че съм луда?

Долорес се намръщи, после отвърна с онзи напевен карибски акцент, който веднъж й бе помогнал да проникне там, където се бе спотаил разумът в съзнанието на Едит:

— Моля те, скъпа, не използвай никога повече тази дума. Освен това, да, мисля, че трябва да му кажеш. Време е да поговорим с него отново, иначе ще започне да се тревожи. Той не е като други лекари, следи състоянието на пациентите си. За него те не са просто клинични случаи.

Доктор Джафърджий наистина се зарадва на обаждането на Едит; зачуди се откъде му звъни, но тя не му каза. Виждаше, че седи в голяма стая с тръстикови мебели (а може би тропиците, родният остров на Долорес?), и забеляза, че е напълно успокоена. На стената зад нея висяха две големи снимки и той веднага разпозна лицата: Ейда и „Колийн“.

Лекарят и бившата му пациентка се поздравиха топло, после Едит каза малко нервно:

— Може би ще си помислите, че съм се впуснала в нови търсения… и може би сте прав. Но поне този път зная какво върша и ще работя с някои от най-известните учени в света. Може би шансът за успех е едно към милион, но това е безкрайно — и наистина твърдя, безкрайно — по-добро от това, което мислех, че ми е нужно в М-множеството.

Не това, което ти е нужно, помисли си доктор Джафърджий, а което искаш. Но просто каза доста предпазливо:

— Продължавай, Едит. Заинтригуван съм… и в пълно неведение.

— Какво знаете за криобиологията 13 13 Криобиология - раздел от биологията, изучаващ действието на живите системи при ниски и свръхниски температури. — Б. пр. ?

— Не много. Зная доста хора, които са били замразени, но така и не е доказано дали те… О! Разбирам накъде биеш! Каква изумителна идея!

— Но не е абсурдна!

— Да, макар че твоят шанс едно към милион може да се окаже прекален оптимизъм. Но при такава отплата… не, не бих казал, че е абсурдна. И ако се страхуваш, че ще наредя на Долорес да те качи на първия самолет за Клиниката, не се бой. Дори да не успее проектът ти, това може би е най-доброто лечение за теб.

Само ако, помисли си доктор Джафърджий, не те потисне почти несъмненият провал на идеята ти. Все пак то ще стане след много години…