Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

— И какво ще стане, когато направите подводния си айсберг?

— Това е въпрос, който предпочитам да не обсъждаме в момента.

Макар че никой от присъстващите не знаеше, Доналд не се опитваше да се измъкне. Той беше просто неосведомен и доста объркан. Какво ли имаше предвид Като при последния им разговор? Сигурно се беше пошегувал: наистина не беше особено учтиво да оставя партньорите си в неведение…

— Добре, Доналд. Някакви коментари, Джейсън?

Брадли поклати глава:

— Нищо съществено. Проектът е много дързък, но нашите учени не биха могли да сгрешат. Освен това в него има… как да кажа?… поетическа правда.

— Рупърт?

— Съгласен съм. Идеята е чудесна. Надявам се да сполучи.

Паркинсън успя да предаде искреното си чувство на съжаление за неуспеха, който очевидно очакваше. Поведението му беше върхът на актьорската игра.

— Сега е ваш ред. Вие докъде сте стигнали?

— Използваме прости технологии — с една дума, нищо екзотично. Тъй като на дълбочината на „Титаник“ въздухът е четири пъти по-кондензиран, не е практично да го изпомпваме, за да получим товароподемност. Ето защо ще използваме кухите стъклени топчета. Ще ги разпределим в пакети с подходящи размери. Някои от тях може да бъдат поставени на стратегически места в кораба от ДУС — о, извинете, — от дистанционно управлявани средства. Но повечето ще бъдат прикрепени към специалната повдигаща „люлка“, която ще спуснем до корпуса.

— И как точно — прекъсна го Килфърд — ще прикрепите тази „люлка“ към корпуса?

Очевидно добре си е свършил домашната работа, помисли си Брадли с възхищение. Повечето неспециалисти биха отминали този въпрос като незаслужаващ особено внимание, а всъщност той беше ключът към цялата операция.

Рупърт Паркинсън се усмихна широко:

— Доналд има своите малки тайни; ние също. Скоро ще проведем някои тестове и Джейсън любезно прие да ги наблюдава, нали?

— Да… ако американският флот ни отпусне „Марвин“ своевременно. За съжаление МОМД не разполага със собствени подводници. Но работим по този въпрос.

— Един ден бих се спуснал с вас… струва ми се — каза Килфърд. — Можете ли да осигурите видеовръзка с останките от кораба?

— Не е проблем при наличието на оптични влакна. Вече имаме създадени няколко мониторни мрежи.

— Чудесно. Ще трябва да притисна моя продуцент. А сега виждам, че са постъпили много телефонни обаждания. Първият ни нетърпелив зрител е господин… простете, предполагам, че това е госпожица Чандрика де Силва от Нотинг Хил Гейт, Имате думата, Чандрика…

— Намираме се в условията на засилено предлагане — каза Като с нескривано тържество. — Американският и съветският морски флот се опитват да си подбият взаимно цената. Ако сме достатъчно умни, мисля, че и двете страни ще платят именно на нас, за да измъкнем радиоактивните играчки от ръцете им.

От другата страна на света семейство Крейг го гледаха посредством последното чудо на комуникационната техника. Въведен с голям шум само преди няколко седмици, ПОЛАР 1 беше първият кабел от оптични влакна, прокаран под арктическите ледове. Елиминирайки дългото препращане на сигнала в геостационарна орбита и неговото кратко, но досадно закъснение, телефонните връзки в света постигнаха значително подобрение; говорещите вече не се прекъсваха и не губеха време в изчакване на отговор от другия край. Както бе отбелязал генералният директор на ИНТЕЛСАТ, усмихнат смело през сълзи: „Сега можем да оставим комуникационните спътници да вършат предписаната им от Бога работа — да служат на самолетите, корабите и автомобилите, както и на всеки, който обича да излиза на чист въздух.“

— Сключихте ли вече сделката? — запита Доналд.

— И това ще стане към края на седмицата. С един руснак и с един янки. След това двамата ще се конкурират помежду си кой ще ни служи по-добре. Нима това не е за предпочитане, вместо да се замерят с атомни бомби?

— Много по-добре е.

— Англичаните и французите също се опитват да се намърдат в операцията, което само подобрява положението ни на избираща страна, разбира се. Можем да наемем и една от техните подводници като резервен вариант или в случай, че решим да ускорим акцията.

— Само за да бъдем в крак с Парки и Сие? Или за да извадим първи нашата част?

Настъпи кратка тишина — време, достатъчно, за да може въпросът да пропътува разстоянието до луната и обратно.

— Наистина, Едит! — каза Като. — Мислил съм за непредвидените препятствия. Но помнете, не сме на състезание. Освен това обещахме на МОМД да вдигнем нашата част между 7 и 15 април 2012 г. Искам да сме сигурни, че ще спазим графика. Това е всичко.