Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

Както винаги преди, успя да се овладее, като дишаше бавно и дълбоко. Усетил, че е докоснал някаква стара рана, генералният директор го изчака с разбиране.

— Благодаря ви — произнесе мъчително Брадли най-сетне, — предпочитам да не им се обаждам. Те… добре ли са?

— Да.

Това беше всичко, което искаше да знае за тях. Не беше възможно да се върне назад във времето. Не можеше да си спомни какъв мъж — може би момче! — беше на 25 години, когато най-сетне постъпи в колежа. И се влюби за първи и последен път.

Така и не разбра кой беше виновен, а може би нямаше значение. Можеха лесно да се свържат с него при желание. (Дали Джейсън Младши мислеше понякога за него и дали си спомняше как бяха играли заедно? Усети предателско смъдене в очите и прогони спомена.)

Понякога се чудеше дали би познал Джули, ако я срещнеше на улицата; бе унищожил всичките й снимки (защо ли пазеше една на Джейсън Младши?) и вече не си спомняше лицето й. Едно обаче беше сигурно: всичко това бе оставило дълбоки белези в съзнанието му, но той се научи да живее с тях — с помощта, както гузно признаваше пред себе си, на Ива. Ритуалът, който изпълняваха за него във Вилата, му носеше умствено и физическо облекчение и му позволяваше да действа като пълноценен човек. Беше благодарен за това.

А сега се изправяше пред ново предизвикателство като заместник-директор за Атлантика на Международната организация за морското дъно. Представяше си колко ли би се смял Тед на превъплъщението му. Може би имаше истина в поговорката, че престъпниците стават най-добрите полицаи.

— Помолих д-р Цвикер да дойде да се запознае с вас, тъй като ще работите в тясна връзка. Познавате ли го?

— Не, но го виждам доста често. Последният път беше вчера, по канала за научна информация. Правеше анализ на проекта на Паркинсън и като че ли не го оцени особено високо.

— Между нас казано, той нищо не цени особено високо, ако не е измислено от самия него. И обикновено е прав, което не допринася особено за любовта на колегите.

Повечето хора смятаха за комично, че водещият океанограф в света бе роден в едно алпийско село; безкрайно се множеха шегите за храбростта на швейцарската флота. Но никой не можеше да отрече факта, че батисферата е открита в Швейцария.

Генералният директор си погледна часовника и се усмихна на Брадли:

— Ако съвестта ми го позволяваше, можех да печеля басове по този начин. — Започна да брои обратно от десет и когато произнесе „едно“, на вратата се почука. — Разбрахте за какво говоря, нали? Както се казва: „Времето е изкуството на швейцарците“. — След това се провикна: — Влизай, Франц.

Имаше момент на взаимно изпитване, преди ученият и инженерът да си стиснат ръцете: всеки знаеше репутацията на другия и всеки от двамата се чудеше: „Колеги ли ще бъдем, или антагонисти?“ След това професор Цвикер каза:

— Добре дошли на борда, господин Брадли. Имаме да си говорим за много неща.

— Почти няма човек — започна Маркъс Килфърд, който да не знае, че остават само четири години до стогодишнината от потъването на „Титаник“, или да не е чувал за плановете да се извадят останките му. Още веднъж, щастлив съм да поздравя трима от ръководителите на проектите в тази област. Ще разговарям с всеки от тях поред. След това ще имате възможност да им зададете вашите въпроси по телефона. Номерът, на който можете да позвъните, ще се изписва периодически на вашите екрани. — Господинът вляво от мен е известният подводен инженер Джейсън Брадли; неговата среща с огромния октопод от петролодобивната платформа край Нюфаундленд е вече част от океанския фолклор. Понастоящем господин Брадли работи в Международната организация за морското дъно и отговаря за мониторните операции по изваждането на кораба. До него седи Рупърт Паркинсън, който за малко не грабна американската купа за яхтсменство миналата година. (Съчувствам ти, Рупърт.) Неговата фирма е ангажирана с изваждането на предната, по-голямата от двете части, на които е разцепен корабът. От дясната ми страна е Доналд Крейг, свързан с корпорацията „Нипон-Търнър“, най-известната в момента информационна мрежа. Той ще ни разкаже за плановете да се извади кърмата, последната потънала част, отнесла повечето от загиналите през онази незабравима нощ преди 96 години. Господин Брадли, ще бъде ли справедливо да ви наречем арбитър, при все че в почетното съревнование между другите двама господа няма никаква измама?