Александър Литвиненко: Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

Книгата е изготвена въз основа на поредица от интервюта, взети от А. Литвиненко през пролетта на 2002 година в Лондон от московския журналист Акрам Муртазаев.

Авторът му поднася дълбоката си благодарност.

Научих, че Саша Литвиненко се намира в Турция, от олигарха Борис Березовски.

Телефонът ме събуди посред нощ на 20 октомври 2000 година. Като се проклинах, задето снощи не бях го изключил, аз го затърсих пипнешком и натиснах бутона.

— Здрасти — каза Борис. — Къде се намираш?

— В леглото вкъщи, в Ню Йорк.

— Извинявай, мислех, че си в Европа. Там нощ ли е?

Погледнах часовника.

— Четири сутринта.

— Е, прощавай, ще ти се обадя по-късно.

— Не, не, кажи, какво има?

Борис ми се обаждаше от къщата си в Кап-д-Антиб в Южна Франция, където неотдавна, на връщане от Москва за Ню Йорк, го бях посетил. Тогава той вече окончателно бе скъсал отношенията си с Путин, бе се отказал от мястото си в Държавната дума и бе обявил, че няма да се върне в Русия. Конфликтът между него и президента заради контрола над телевизионния канал ОРТ 1 1 Обществена руска телевизия — Б.пр. беше в разгара си.

— Спомняш ли си Саша Литвиненко? — попита Борис.

Година преди това подполковникът от ФСБ 2 2 Федерална служба за сигурност — Б.пр. Литвиненко се бе прославил в цяла Русия, като бе заявил на пресконференция, че ръководството му е възложило да убие Березовски. След това го бяха изхвърлили от органите и той бе прекарал близо година в Лефортово 3 3 Затвор в Москва — Б.пр. . Аз се бях запознал с него скоро след освобождаването му в московския офис на Борис.

— Да, спомням си Литвиненко — казах. — Онзи твоят кагебист. Много мил човек за кагебист.

— Именно, сега е в Турция — каза Борис.

— И ме будиш, за да ми съобщиш това?

— Не ме разбра — каза Борис. — Избягал е.

— Как така е избягал, нали го пуснаха?

— Щели са пак да го затворят и затова е избягал, докато е бил под домашен арест.

— Браво на него, добре е сторил — казах. — По-добре в Турция, отколкото в Лефортово. Впрочем Лефортово е по-свестен затвор от турските. Надявам се, че не е зад решетките?

— Не, не е в затвора, отседнал е в хотел в Анталия с жена си и детето. Иска да се предаде в американското посолство. Ти си ни стар дисидент, пък си и американец. Сигурно знаеш как се прави това?

— Последно дисидентите бягаха чрез американските посолства преди петнайсет години — казах аз.

— Скоро пак ще започнат да бягат. Та какво би го посъветвал?

— Не знам, трябва да проуча нещата. Ще ти се обадя довечера по наше време.

Бях се запознал с Березовски пет години преди това. Тогава ръководех голям американски научен проект в Русия. Всеки път, когато пристигах в Москва, отивах да се видя с Борис в „клуба“ — приемната на неговата фирма „Логоваз“ на улица „Новокузнецкая“, където се събираше „цяла Москва“, а в бара предлагаха най-доброто в града червено вино. Говореше се, че го докарвал направо от лозето си най-близкият партньор на Борис — грузинецът Бадри Патаркацишвили.

Борис ми беше интересен не само като едно от главните действащи лица в грандиозната драма на руската политика от онези години. Към него ме привличаше общият ни произход. С него бяхме на една възраст и произлизахме от една и съща среда — московската научна интелигенция. Но преди четвърт век аз се бях увлякъл по политиката и след няколко години дисидентска дейност в кръга на А. Д. Сахаров заминах за Америка — както си мислех, страната на неограничените възможности, за да възобновя научните си занимания. Колкото до Борис, този способен математик остана в Русия и също постигна много в науката. Но избухна революцията от 1991 година и неограничените възможности се разкриха — кой би помислил! — в Русия. Борис приказно забогатя, като стана първият голям вносител на автомобили, а после „олигарх“ — изключително преуспял участник в скандалните приватизационни търгове от средата на 90-те години. Березовски изигра ключова роля в победата на Елцин над комунистите през 96-а година — той организира консорциума на олигарсите, които финансираха и ръководеха предизборната кампания.