Александър Литвиненко: Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

— А кой е този Листев? — попита Джо.

— Един застрелян руснак, но това няма отношение към проблема — казах аз.

— А да имате случайно застрелян американец?

— Имам американец, Пол Тейтъм, спомняш ли си? Знам кой го премахна.

— Кой е той? — попита Джо.

— Собственикът на хотел „Радисън“ в Москва — разстреляха го неизвестни лица в центъра на града — обясних му аз.

— Това вече е по-добре. Този клетник Пол може ли да е имал отношение към разузнаването, към ЦРУ?

— Едва ли — каза Саша. — Това беше бандитска разправа. Поръчка, Но нашите момчета, са участвали в това.

— Не става за пред ЦРУ — каза Джо. — Но за тази история може да се организира материал във вестник, за да се получи по-лесно „парол“. Че нали, в Турция има един човек, който знае кой е убил американски гражданин. В крайна сметка основният ви проблем е липсата на време. Ако той беше вече в Щатите, с такъв материал можех да му издействам убежище най-много за три седмици. Ако беше в Москва, за около два месеца можех да организирам „парол“ и бежанска виза без ред.

— Ами ако просто се качи на самолета, пристигне в Ню Йорк и се предаде на полицията?

— За да го допуснат в самолета, му трябва американска виза. Ако пък проникне в Щатите без виза, например с плуване, това е нелегално преминаване на границата и ще го вкарат в затвора, докато се гледа делото му.

— Ясно — казах. — Значи планът е следният. Отиваме в посолството, подаваме молба и се опитваме да организираме медийна изява. После ще действаме за „парол“. Всички ли са съгласни?… Мълчанието е знак за съгласие. Джо, благодаря за консултацията, ще се видим в Ню Йорк.

Сутринта на следващия ден Светлана тръгна на разузнаване. Върна се и каза:

— Чакат ви в консулството точно в един следобед. Обясних им всичко и те някак твърде бързо ме разбраха. Имах усещането, че знаеха за вас. С една дума, ще влезете без ред в отдела за обслужване на американски граждани.

Преди да тръгне за посолството, Саша разказа пред камерата историята на живота си, обясни причините, поради които ще търси убежище в САЩ, както и че знае кой е убил американеца Пол Тейтъм. Връчихме лентата на Светлана и тя тръгна за летището със заръката тази лента да се предаде в редакцията на Си Би Ес в Ню Йорк. След като я изпратихме, Саша, Марина, Толик и аз тръгнахме за посолството.

Минахме покрай дългата опашка от турци, застанали покрай оградата под надзора на две полицейски коли, и спряхме пред стъклената будка. Аз извадих американския си паспорт. Наистина ни очакваха. Учтив младеж по риза и с вратовръзка каза нещо на морския пехотинец и той, след като ни взе мобилните телефони и моя паспорт, ни даде посетителски пропуски на железни верижки.

— Аз съм консул… — представи се по име младежът. — Добре дошли в посолството на Съединените американски щати. Поканени сте на интервю. Ако обичате, господин Литвиненко, може ли да взема документите ви?

Преведоха ни през празния двор, нашият придружител набра комбинация на цифровата брава, желязната врата се отвори и друг морски пехотинец ни заведе в странна стая без прозорци, с тапицерия за звукоизолация. Насред стаята имаше маса със столове, а под тавана бръмчеше вентилатор. Отгоре в нас се взираше око на видеокамера.

Спогледахме се със Саша. Очевидно това беше въпросният звуконепроницаем бокс, недостъпен за подслушване, за който бях чел в шпионските романи.

Щом се настанихме около масата, вратата се отвори и влезе още един американец с очила, наглед на около четирийсет години.

— Това е Марк, мой колега, втори секретар от политическия отдел — каза консулът.

Всичко беше, както ми го беше обяснил моят вашингтонски приятел: хората от консулството и „другите хора“.

— Слушам ви, господин Литвиненко — каза консулът. — С какво можем да ви помогнем?

По-нататък всичко стана точно по сценария на адвоката. Саша повтори историята си и помоли да предоставят на него и семейството му убежище в САЩ, а консулът произнесе приблизително онова, което ни беше казал Джо: разбираме вашата ситуация и много ви съчувстваме, но в посолствата не се дава убежище. Колкото до бежанска виза, нейното издаване отнема време, ако обичате, попълнете анкетата, ние, естествено, ще се постараем да ускорим процеса, но решенията се вземат във Вашингтон, оставете ни телефон, чрез който можем да се свържем с вас.

Казах, че ще се опитам да получа за тях „парол“ във Вашингтон, където имам връзки.

— Това е разумно — съгласи се консулът.