Артър Кларк - Звездата

Ако не бяхме толкова далеч от дома си и така изтерзани от самотата, вероятно нямаше да се развълнуваме особено. Бяхме виждали руини на древни цивилизации и на други светове, но никога не ни бяха разстройвали толкова дълбоко. Едно е народ или култура да изчезнат, както е ставало на Земята, но съвсем друго, ако цяла цивилизация бъде напълно унищожена в своя разцвет, без да оцелее нищо…

И как би могло това да се вмести в разбирането за Божието милосърдие?

Колегите ми задават този въпрос и аз им отговарям объркано. Сигурно ти би се справил по-добре, учителю Лойола, но в „Exercitia Spiritualia“ не открих нищо, което да ми помогне. Тези същества не са били порочни, макар да не зная на какви богове са се кланяли, ако изобщо са имали богове. Но аз се вглеждах в лицата им; наблюдавах как красотата, запазена от тях със сетни сили, отново се появява на белия свят около смаленото слънце…

На много неща са могли да ни научат — защо тогава са загинали?

Зная отговорите на учените, когато се завърнем на Земята. Ще кажат, че във Вселената няма цел и план; че щом всяка година в Галактиката избухват сто слънца, дори в този миг някъде в дълбините на Мирозданието може да умират разумни същества. А дали тези същества са били добри или зли, в крайна сметка е без значение, понеже няма Божия справедливост. А няма, защото няма Бог!

Но видяното от нас не подкрепя тази теза. Който твърди противното, е движен от чувствата, а не от разума. Бог не изпитва необходимост да се оправдава пред човека за своите дела. Той, Творецът на Вселената, може да я разрушава, когато си поиска. Белег на високомерие е да преценяваме какво може и какво иска Той.

Приемам този възглед, макар да не искам да виждам как пещта поглъща светове и цивилизации. Идва обаче миг, когато и най-дълбоката вяра не може да устои…

И сега, като гледам изчисленията пред мен, разбирам, че съм достигнал тази граница.

Не знаехме преди колко време е бил взривът. Сега вече — от астрономическите данни и от записите под скалите — мога да определя точната дата. Изчислих в коя година светлината от това колосално избухване е стигнала до Земята. Разполагам със сведения колко ярко е осветила нашето небе тази „свръхнова“. Зная колко силен е бил нейният блясък ниско над хоризонта преди изгрев — като фар в зората на Изтока…

Вече не се съмнявам — една тайна от древността е разгадана.

И все пак, Господи, Ти си можел да използваш толкова много други звезди!

Защо е трябвало да обречеш на огъня точно тези същества, та символът на тяхната смърт да изгрее над Витлеем?

© 1955 Артър Кларк

© Огняна Иванова, превод от английски

Arthur Clarke

The Star [= Star of Bethlehem], 1955

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/72]

Последна редакция: 2006-08-10 20:34:09