Артър Кларк - Фонтаните на рая

Ирония на съдбата е, че изследванията в областта на така наречените «лекарства за разширяване на съзнанието» доказа тяхното обратно действие: бяха открити естествени «навеждащи на божествени помисли» химически вещества, произвеждани нормално от мозъка на човека. Откритието, че повечето набожни последователи на дадена религия могат да сменят вярата си в произволна друга с умерена доза на «2-4-7-ортопаратеозамин» нанесе може би най-съкрушителния удар върху религията.

Ако не броим, разбира се, пришествието на «Старглайдер»…“

Подобно събитие бе очаквано в продължение на стотици години и бяха давани много пъти фалшиви тревоги. Накрая, когато най-после се случи, човечеството се оказа напълно изненадано.

Радиосигналът от посока на Алфа Центавър бе така мощен, че най-напред бе засечен като смущение, насложено върху обичайната радиовръзка с търговски цели. Събитието хвърли в смут всички радиоастрономи, които в продължение на десетилетия бяха търсили съобщения на интелигентни същества в Космоса, още повече че те бяха пренебрегнали тройната система на съзвездието Алфа, Бета и Проксима Центавър.

Веднага всеки радиотелескоп, който можеше да обследва Южната полусфера, бе фокусиран върху Центавър. След часове бе направено още по-сензационно откритие. Сигналът не идваше от съзвездието Центавър, а от точка, отместена на половин градус встрани. При това се местеше в пространството!

Така изглеждаше първият намек за истината. Когато бе потвърдена от много независими източници, нормалният бизнес на човечеството замря.

Свикнаха с голямата мощност на сигнала. Източникът му бе вече в пределите на Слънчевата система и се движеше право към Слънцето със скорост шестстотин километра в секунда. Дългоочакваните посетители от Космоса, от които и се страхуваха, най-после бяха пристигнали…

В продължение на тридесет дни нарушителят не предприемаше нищо особено. Минаваше покрай най-външно разположените планети и излъчваше една и съща серия от импулси, с която просто съобщаваше: „Аз съм тук!“. Не направи опит да отговори на сигналите, излъчени до него, нито промени първоначалната си орбита, прилична на комета. Само намали скоростта си. Вероятно пътуването му от съзвездието Центавър бе продължило две хиляди години. Някои се успокоиха от този факт: това означаваше, че посетителят представляваше космическа сонда-робот. Други се разочароваха: усещаха липсата на присъствието на живи извънземни като антивръх.

По всички медии и в парламентите до втръсване се разискваше целия спектър от теоретични възможности. Всеки сюжет, използуван някога в научната фантастика — от пристигането на доброжелателни, щедри богове до нахлуването на вампири-кръвопийци — бе ексхумиран и сериозно анализиран. Лондонската застрахователна компания „Ллойдз“ събираше значителни премии от застраховки против несигурно бъдеще, в това число и такива, при които в други случаи не би могло да се събере и едно пени.

След като чуждоземците пресякоха орбитата на Юпитер, инструментите на Земята започнаха да събират някаква информация за пришълците. Първото разкритие донесе краткотрайна паника. Космическият обект бе с диаметър петстотин километра, тоест с размерите на малка луна! Може би в края на краищата представляваше неголям свят, приютил армия от нашественици…

Страхът изчезна, когато по-точните наблюдения показаха, че твърдата обвивка на междупланетния кораб бе с радиус само няколко метра. Петстотинкилометровият ореол около него представляваше нещо познато — крехък рефлектор, въртящ се с ниска скорост, точен еквивалент на астрономическите орбитални радиотелескопи. Вероятно това бе антената, с чиято помощ посетителят поддържаше връзка с далечната си база и през която дори сега несъмнено излъчваше своите открития, докато сканираше Слънчевата система и подслушваше радиото, телевизията и радиопредаванията на човечеството.

Дойде още една изненада. Антената с размери на астероид не бе насочена в посока на Алфа Центавър, а някъде към съвсем друга точка от небосклона. Изглеждаше, че системата Центавър бе просто последната от спирките на звездолета, а не място на произход.

Астрономите все още размишляваха, когато внезапно ги посети успехът. Една от земните сонди, извършваща рутинен патрулен полет отвъд Марс и обследваща слънчевото изригване, внезапно заглъхна, но радиовръзката се възстанови минута по-късно. Когато изследваха направените записи, бе открито, че уредите бяха били парализирани за момент от интензивно излъчване. Сондата бе преминала точно през лъча на космическия посетител! След това се оказа проста работа да се изчисли точно накъде бе насочен.