Керъл Кларк - Картината

— Значи ви е интересно да разговаряте с хората от Аспен?

Тед се засмя:

— Разбира се. Харесва ми да си говоря с Жералдин. Когато говореше за баща си, беше страхотна. Помолих я да ме разведе насам-натам и когато ми показа картината, направо щях да умра.

Реган се наведе напред.

— Кажете ми за картината. Как разбрахте, че е на Бийсли?

Очите на Тед просветнаха.

— Правил съм проучване на Бийсли и щях да пиша история за него. Той беше… — Тед спря, за да подчертае, — забележителен.

Реган кимна и зачака. Не мина много време.

— Бийсли е бил трагична фигура. Той отишъл в миньорските градчета около 1880-та, нарисувал своите шедьоври и после умрял едва на двайсет и осем години. Както при повечето известни творци, изкуството му е било оценено едва години след смъртта му. От записките му се разбира, че трябва да има дванайсет платна. Десет са в музеи в Колорадо, където трябва и да бъдат, бих добавил аз. Всички трябва да могат да ги видят — той се загледа съсредоточено в Реган. — Имам пред вид, че все пак „Мона Лиза“ не виси в нечия стая?

— Не — кимна Реган сериозно.

— Вие сте абсолютно права — посочи планините през прозореца. — Има ли някой правото да притежава тези планини? Да ги задържи за себе си, за да не може никой друг да им се наслаждава?

— Не.

— Отново сте абсолютно права. Десет от картините на Бийсли са изложени. Единайстата беше притежание на един ценител на изкуството от Вейл и вижте какво стана с него. Тези от нас, които познаваха Бийсли, бяха изненадани, че не е рисувал Аспен. Тогава си помислихме, че може би липсващата дванайста е рисувана в Аспен. В края на краищата Аспен беше известен като „петте най-богати акра на Земята“ по онова време. Ако целта на Бийсли е била да запази духа на времето, той определено би дошъл тук. И тогава — той се усмихна щастливо, — в плевнята на дългогодишната жителка на Аспен Жералдин Спуунфелоу беше открита дванайстата картина.

— Сигурно сте много горд с това — възкликна Реган.

— Така е. Можете ли да си представите какъв шок и вълнение беше това за мен. В момента, в който я погледнах разбрах, че е нещо по-особено. Почувствах планинския въздух, дъха на това място, силата на четката му. Бях преобразен. УДИВЕН. Очите ми се напълниха със сълзи, както и тези на Жералдин.

— Тя също ли заплака? — попита Реган.

— Мисля, че плачеше, защото това беше дядо й. В същност, тя не искаше да говори за картината. Искаше просто да я скрие. Беше някак странно. Както беше забутана зад едно старо колело от каруца, тя не знаеше какво притежава. Боже Господи! — той отпи малко кафе, за да успокои раздразнението си.

— В такъв случай вие сте могли да я купите от нея на безценица — каза Реган.

Той я погледна почти обидено.

— Не съм такъв човек. Тази картина принадлежи на музея. Тя е една от най-великите ни исторически находки. Аз веднага задвижих нещата в Асоциацията за спасяване на наследството от миналото ни в Аспен. И да ви кажа ли, те все още не са приключили всичко с нея.

— Какво искате да кажете?

— Тя има доста собственост наоколо и няма наследници.

— Не знаех, че е толкова богата — каза Реган.

— Тя не е сменила дори и един абажур в продължение на петдесет години. Колата й е антика. Пазарува по каталог. Сейфът й в банката съдържа много повече от картината. Там са и много от парите й. Тя наистина е забележителен човек, просто забележителен.

— Това, което ми прави впечатление е, че много хора са прочели за Жералдин и нейния Бийсли в статията ви — каза Реган.

— Имаше и друга статия.

— Втора статия? — попита Реган.

— Тя всъщност беше продължение. Знаете ли какво е това?

— Чувала съм го някъде.

— Добре. Преди около месец направих статия за Жералдин, в която се разказва за това, че тя дарява картините на асоциацията и за плановете на музея. Писах, че това е изчезналата картина на Бийсли и че се намира там, където би трябвало да принадлежи — в музея в Аспен, че ще има голямо благотворително празненство и т.н. Луис беше ядосан, че не съм споменал името на ресторанта му. Затова пък съм назовал името на притежателя на Бийсли във Вейл — той я погледна. — Може би не трябваше да го правя, защото след това започнали да му се обаждат много музеи и колекционери. Хората, които му се обадили миналата седмица и се уговорили да се срещнат с него, са използвали името на едни от най-благонадеждните търговци на изкуство в Европа. Казали са, че ще му платят пет милиона долара за нея! Естествено, всичко е било нагласено.