Керъл Кларк - Картината

— Каквото и да е, само баща ми да ме остави на мира — въздъхна Трип и затвори вратата след себе си.

— Той е умен — каза Кит. — Въпреки че е шест години по-млад и няма представа какво да прави с остатъка от живота си, смятам да се застъпя за него.

— Може би ще го научиш да използва компютър — предложи Реган.

— Сега е твой ред да млъкнеш.

Реган се изправи и се протегна.

— Ужасно е да си на тази възраст и да си толкова неустановен.

— Не като нас двете старици, а?

— Ти го каза — Реган разказа на Кит за плановете си за сутринта. — Така че защо не се успокоиш? Ще се върна да те взема и ще отидем с онези момчета на обяд при Бони.

— Вече броя минутуте.

Във вторник сутринта Ида беше толкова развълнувана, че едва издържаше. Никога преди това не беше ходила в къща на такава знаменитост. И като си помислеше, че уцелва с един изстрел два заека. Миналата вечер се беше обадила на най-добрата си приятелка в Охайо и й беше казала да отиде до къщата й, да вземе книгите на Нора Реган Райли и да ги изпрати, за да може да ги даде за автограф. С бърза поща. Удоволствието си струваше цената.

Ида погледна часовника и забърза надолу по улицата. Беше девет и петдесет и осем. Тя щеше да работи в пералнята от десет до два, а после щеше да отиде в къщата на Ууд в три. Точно в десет тя отвори вратата и нахлу в магазина за химическо чистене.

— Здрасти, Макс.

Шефът й я погледна над книгата със сметките:

— Добро утро, Ида. Как се чувстваш днес?.

— Благодарна, че съм жива — отвърна тя. — Благодарна на Всевишния, че и тази сутрин ми позволи да се събудя и все още да дишам.

— Това винаги помага — каза Макс, докато разпечатваше пакетче с монети и гледаше как падат в чекмеджето. Беше млад мъж в началото на трийсетте. Висок и костелив, със сива коса, той говореше с къси изречения и както изглеждаше, водеше къси разговори. „Тихите води са най-дълбоки“ — често си мислеше Ида.

— Днес ще бъде тежък ден. Два дни след Коледа всеки е натрупал мръсни дрехи. Естествено хората пият твърде много през почивката и стават невнимателни. А после трябва да подготвят костюмите си за Новогодишната вечер…

Ида съблече скиорското си яке и го закачи на кукичката с надпис „Ида“.

— Добър за бизнеса — каза Макс. — Вече минаха няколко човека тази сутрин. Можеш да се захващаш с техните дрехи.

Ида нагласи очилата си, отиде до работното си място и се пресегна към отделението с мръсни дрехи. Тя извади мъжки костюм и провери джобовете за забравени лични вещи и беше разочарована, че не намери нищо. Докато се пресягаше за комплект етикети, тя се опита следващата й забележка да звучи непринудено.

— Да са идвали някакви филмови звезди тази сутрин?

Макс дори не вдигна глава, съсредоточен в подреждането на монетите.

— Не.

— Ммм-да — промърмори Ида и закачи етикетите на сакото и панталоните. „Костюмът изглежда скъп“ — реши тя и го сложи във второто отделение. Погледна големия часовник на стената. Десет и три минути. „Боже Господи — помисли си, — този ще е най-дългият ден в живота ми“. Тя можеше да се досети, че хотелите ще са препълнени и някой трябваше да се погрижи за мръсните дрехи. При цените, за които Макс настояваше, само защото това било Аспен и се намираха хора да ги плащат, щеше да излезе по-евтино, ако отидеш да си купиш нови дрехи, отколкото да пратиш старите за няколко завъртания в пералнята с химикали.

Макс затвори шумно книгата със сметките с авторитетен замах и извести Ида:

— Ще бъда отзад.

Ида въздъхна и се наведе над големия бял кош с мръсни дрехи. Хвана един пакет и го вдигна на работната си маса. „Най-лошото при хотелските услуги за почистване е, че на много от известните личности никога не им се налага да донасят мръсните си дрехи сами — помисли си тя, — освен ако не е спешно и са пропуснали сутрешното събиране“. По дяволите, Ида беше взела тази работа, за да може да се среща с хора, а сега единственото, което й се набиваше в очите, бяха големи купчини смърдящо пране.

Звънецът на входната врата звънна и Ида погледна натам.

— Чу ли звънеца, Ида? — извика Макс отзад, където пресите вече работиха и той гладеше, пееше и танцуваше с музиката по радиото. Макс беше на работното си място, въоръжен с пръскаща бутилка, готов да атакува всяка изцапана дреха с усърдието на възроден.

Ида нарочно не му обърна внимание. Естествено, че го е чула, нали стои точно пред вратата. Понякога се притесняваше, че дишането на тези химикали през цялата година го е направило малко чалнат.