Керъл Кларк - Картината

Уилийн го погледна и се намръщи:

— Не знам.

— Моля те, заради мен — включи се и Беси.

Уилийн повдигна рамене и каза:

— Защо не? И аз бих била доволна да използвам нови кърпи.

Ибън и Беси чуха как задната врата се тряска, как Уилийн минава през двора и отива до гаража, където беше скрита колата на Ибън. След няколко минути се върна.

— Предполагам, че харесваш зеления цвят, ъ? — коментира тя. — Знаеш ли, понякога е хубаво да купуваш два цвята, които да се допълват един друг.

— Тъй като никога не съм имал постоянен дом — отвърна Ибън с отпаднал глас, — така и не научих триковете на декорацията.

— Стига с твоите мрачни истории — сряза го Уилийн. — Чакай да поговоря с Джуд.

Когато Джуд излезе от банята, Уилийн го дръпна за мизерната кърпа, увита около кръста му.

— Нашите гости искат да влязат под душа.

Джуд се изхили:

— Ще ги пуснем да отидат. Хей, Ибън — извика той, — искате ли да се изкъпете заедно?

— НЕ! — извика Беси отвратена до дъното на душата си.

Джуд добре се посмя на реакцията й.

— Хайде де! Няма ли малко сексуална страст в тази стая?

— Абсолютно никаква! — изкряка Беси.

Ибън погледна към нея.

— Недей да бъдеш толкова сигурна. Искаш ли да влезеш първа в банята?

— Не, ти повече имаш нужда от мен.

Те трябваше да изчакат, докато Уилийн си вземе душ, след което нямаше вече почти никаква топла вода. Ибън и Беси все пак направиха това, което искаха и след като се оправиха, им беше позволено да седнат на кухненската маса. После изядоха закуската си с пластмасови лъжици под зоркото око на Джуд. Въздухът беше мразовит и това, което можеше да бъде уютна фермерска къща, изпълнена с привлекателни миризми, сега напомняше на Беси по-скоро на изоставена съборетина. „Как са докарали това място до такова положение?“ — чудеше се тя.

Уилийн седеше на счупен люлеещ се стол на няколко крачки от масата и си пилеше ноктите. Звукът подлудяваше Беси. Минаваше направо през нея, като пръсти върху черна дъска. Ноктите на Беси бяха винаги късо изрязани до кожата, за да не й пречат в домакинската работа. Те изискваха минимум грижи, никаква суетност, както и повечето неща, които Беси харесваше.

Уилийн явно се сети нещо и попита:

— Чудя са дали тази пералня работи. Има малко пране, а и не използвах пешкирите на Ибън, защото мразя да използвам пешкир, преди да е изпран. По тях има чужди микроби.

„Ама за нас стават, нали?“ помисли си Беси.

Джуд отвори шкафа под мивката и откри почти празна кутия от прах за пране.

— Тук има малко сапун, Уилийн. И аз имам някой неща, които се нуждаят от пране.

— Дъвчащи бонбони — каза Уилийн като остави пиличката и се отправи към спалнята.

Беси и Ибън ядяха в пълна тишина, като се изключи тракането, хрускането и пукането на зърнената им закуска. И двамата дъвчеха бавно, наслаждавайки се на времето, през което им беше позволено да седят и да имат друг изглед. Дори гледката на лепкавата гарнитура беше по-добра и за двамата от зяпането в четирите стени на спалнята. Накрая Джуд започна да става нетърпелив.

— Хайде, побързайте, вие двамата — нареди той.

Те бързо погълнаха остатъка от храната и след като им беше позволено да посетят още веднъж банята, бяха ескортирани обратно в стаята за задържане. Джуд извика на Уилийн да му помогне.

След като завързаха Ибън, Уилийн остави останалото да свърши Джуд. Тя се върна в спалнята им и събра панталоните, чорапите и бельото му, както и няколко свои лични неназовими облекла от пода. Торбата от Мишмаш, съдържаща двете останали кърпи, беше на креслото в хола. Минавайки от там, тя я грабна и я занесе с останалото пране при пра-историческата перална машина близо до задната врата. Набута всичко вътре, изсипа остатъка от сапуна и затвори капака. След няколко минути дърпане и блъскане на двата единствени бутона, беше възнаградена от звука на течаща вода.

— Voi-lah — извика високо. — Какъв блестящ живот живея.

Джуд я обви отзад с ръцете си:

— Като свършим с тази работа, ще отидем на някое прекрасно местенце.

— Надявам се да е така.

— Какво искаш да кажеш с това „Надявам се“?

— Ако не оправим тази работа…

Джуд запуши устата й с ръка.

— Ще оправим тази работа. Без проблеми, без усложнения… — той кимна с глава по посока на гостната. — И няма да има свидетели, за които да се притесняваме.

Реган сънуваше, че се намира сред публиката на някакво представление. Актьорът на сцената тропаше по врата на апартамент, но никой не отваряше. Той продължаваше да тропа.