Керъл Кларк - Картината

Бих искала да благодаря на д-р Лари Ашкинази, мой добър приятел и зъболекар, който ме насърчи да посетя Аспен и ми позволи да се позабавлявам с неговия герой в тази книга.

— Почти стигнахме — каза тихо Джуд на Уилийн, негова партньорка в престъпленията и любовта, и отби от шосето по частния път, водещ към къщата на Бонел. Беше три без пет следобед и облаците над околните планини отново предвещаваха снеговалеж за скиорите, прекарващи ваканцията си във Вейл. Джуд се огледа наоколо. Всеки път, непосредствено преди да наруши закона, всеки нерв в него вибрираше. Но тази работа беше подробно планирана и нямаше опасност да се провали.

Бе се свързал с мосю Бонел, като се представи с името на известен арт-дилър с богати връзки. Господин Бонел беше много щастлив да го покани да огледа по-отблизо картината на Бийсли, оценена за два милиона долара.

— И помни — каза Джуд на Уилийн, докато приближаваха обширната двуетажна, измазана с гипс къща. — Стопанинът трябва да е излязъл в един часа, но в случай, че там има някой друг, спреят ти трябва да бъде готов.

— Готов е.

В случай, че мосю Бонел гледаше през прозореца, те носеха посивели перуки, направени от най-фините човешки косми и си бяха сложили сиви вежди. Уилийн носеше чифт големи очила с диоптри, които прикриваха сексапила й, а Джуд беше сложил шарени спортни очила.

Паркираха на паркинга така, че тъмносивият им „Седан“ да може да потегли бързо, притичаха през стълбите до предната врата и натиснаха звънеца.

Нямаше никакъв отговор.

Студеният вятър караше Уилийн да пристъпва от крак на крак.

— Клод да не е прецакал нещата? — попита тя с нетърпение.

— Клод никога не прецаква нещата — тихо, но раздразнено отговори Джуд. — Нали ме чу като говорих с Бонел преди час? Той потвърди уговорката.

Джуд изгледа бравата с надежда, после установи, че вратата не беше заключена. Внимателно сложи ръка на бравата. Тя се завъртя леко и вратата се отвори. Джуд инстинктивно сграбчи флакона със спрей в джоба си.

Кимна на Уилийн и прошепна „Да вървим!“

След като прекосиха прага, Уилийн докосна ръката му и му показа пулта на охраната до входната врата. Светлината беше зелена, значи, алармата не беше включена.

Те тръгнаха по коридора.

— Мислиш ли, че ще е добре да му извикаш? — попита Уилийн. И тогава дъхът й секна от сподавения рев, който дойде от гардероба от дясната им страна. Звукът бе последван от силни, отчаяни удари.

Страшно подозрение обхвана всяка жилка на внимателно подготвения криминален външен вид на Джуд. Картата, която му беше направил Клод, показваше, че картината е в рамка над камината в хола, вдясно от антрето.

— О-х, моля те, не-е-е! — проплака.

С Уилийн по петите, той изхвърча от антрето, през свода, заобиколи една кушетка, за малко не се блъсна в една масичка за коктейли и се закова пред голямата камина.

Погледна нагоре и замръзна. Големи детски сълзи се събраха в очите му, замъглявайки сините му контактни лещи, които беше използвал като част от вече ненужната му маскировка.

Богато украсената златна рамка все още си беше на мястото, увиснала безполезно, лишена от способността си да украсява произведение на изкуството. Вместо да огражда картината на Бийсли с железопътната гара във Вейл през деветнайсти век, сега тя декорираше грубите сиви камъни на масивния комин.

— Случило се е отново — изстена Джуд. — Тоя скапан Койот ни изпревари.

Ибън Бийн обичаше да кара ски. Магията, радостта, вълнението от ските го наелектризираха. Караха го да се чувства свободен. А това беше много важно за човек, прекарал пет години в пандиза. Скиорските писти на курорта Аспен, с техните обширни гледки към заобикалящите ги Роки маунтинс, истинската същност на природата, с цялото й величие и красота, го караха да се чувства добре. Отразяваше се добре и на нервната му система, в сравнение с клаустрофобичната гледка, която беше имал от долния нар на малката си килия. Винаги бе заспивал с тормозещата тревога, пропиваща дълбоко в съзнанието му, че тромавият му съкилийник ще изкриви рамката на леглото, издържала тежестите на множество престъпници, до критичната й точка.

„Оттеглям се за сън сега,