Керъл Кларк - Картината

— Няма никой в къщи — искаше да извика Реган, но както става в сънищата, нищо не излизаше от устата й. Вместо това започна да се върти от страна на страна, докато накрая не дойда в съзнание.

— Хмм. Какво? Ох!

Тя седна в леглото. Не беше се събудила напълно. Тропането все пак беше истинско. Идваше само от няколко крачки.

Реган облече пеньоара си и отвори вратата. На прага стоеше Трип и държеше поднос със закуска.

— Аз ли те събудих? — попита той.

— Да — обади се Кит от леглото. — Но аз ще пия малко кафе и пак ще си легна.

Трип се усмихна, влезе и остави таблата на бюфета.

— Луис смята, че вие двете се нуждаете от нещо, което да ви отвори очите. Сок и кафе.

— Кое време е? — попита го Реган.

— Девет часа.

— Девет часа! И без това исках да стана рано — протегна се Реган. — Има няколко неща, които трябва да свърша тази сутрин.

Трип сипа кафе и за двете. Реган взе своето и седна на масата:

— Какво става с теб, Трип?

Той тъжно тръсна глава и приглади назад пепеляворусата си коса, падаща на челото му.

— Моят старец ми се обади от офиса си тази сутрин.

— Толкова ли е зле? — попита Кит, докато отпиваше от прясно изстискания портокалов сок.

— Иска да му изпратя автобиографията си по факса.

— Луис има факс — каза Реган. — Сигурна съм, че ще ти позволи да го използваш.

— Той може да има факс. Само че аз нямам автобиография. Писнало му е от безделието ми.

— Седни и поговори с нас за минутка — настоя Реган.

Трип се засмя и седна на единствения стол в стаята.

— Братовчед ми е тук за Коледа и беше в къщата на родителите ми миналата нощ. Току-що е получил много добра работа на Уол Стрийт и сега всички планове на баща ми се провалят. Иска да види автобиографията ми, която аз трябва да направя. Братовчед ми е такъв досадник.

— Мисля, че го видях — каза Кит.

— Какво?

— Няма значение — изсмя се Реган. — Ще ти помогнем с автобиографията ако искаш.

— Но аз нямам никакъв опит, освен в работата от типа на тази по ски курортите.

— Ще извикаме майката на Реган — предложи Кит. — Тя пише романи.

Реган грабна тефтера до леглото:

— Трип, как ти е цялото име?

Той се поколеба:

— Готова ли си за това? Името ми е Тобиас Ланселот Уолейсуорт Трети.

Реган се втренчи в него:

— Звучи доста сериозно.

— Мислиш, че старият ще се смили над мен? — попита Трип. — Нещастието никога не идва само. Той носи хомота на това име още от рождението си, така че, защо да не го носи и бедният му син. Добре поне, че съм трети и затова ми викат Трип.

— Прекрасно. От къде си?

— Кънектикът.

— Аз също, от Хартфорд. А ти?

— Гринуич. Но родителите ми възнамеряват да се оттеглят във Флорида, като се пенсионират. Баща ми иска „аз да се установя“, преди те да заминат. Казах му, че съм на двайсет и пет години и да ме остави на мира.

Реган написа името му в горната част на листа.

— Това име ще впечатли личния състав на всяка по-голяма компания. Или поне ще събуди любопитството им. Звучи сякаш произхождаш от някакъв род. Трябва да те запозная с момчето, което срещнах вчера. Той би си умрял да има такова име.

— И какво да сложа в автобиографията си след името?

— Училищата, в които си ходил.

— Бил съм в пансион в Швейцария за няколко години и после в Стенфорд — предложи Трип.

— Звучи страхотно. Като опишеш образованието си, ще трябва да поукрасиш прекрасните си преживявания — възкликна Реган ентусиазирана. — Като например, че в момента си част от международен екип, който подпомага развитието на този ресторант.

— Международен?

— Майката на Луис идва от Франция.

— Гот — Трип посочи платното с портрета на Луис 18. — И като стана дума за Франция, какво смятате да правите с това тук?

— Тази сутрин трябва да измисля, къде да го сложа.

— Ако Луис ме пусне, ще ти помогна да го занесеш.

— Благодаря ти, Трип. Сигурна съм, че ще те пусне. Ще се облека и ще сляза долу след малко.

Трип се изправи:

— Аз май ще трябва да побързам. Луис ще ме търси. Благодаря за помощта. Мисля, че вие двете трябва да издадете някакъв информационен справочник по мотивация или нещо такова.

— В момента нямам настроение да играя ролята на модел за мотивация — измърмори Кит с глава, заровена във възглавницата.

— Сериозно, Трип, ако имам малко време, ще ти помогна с тази автобиография — обеща Реган, — ако искаш.

— Като частен детектив тя усеща лъжите — обясни Кит. — Така че ще я направи да изглежда колкото е възможно по-истинска.